Младен стоеше облегнат на пантата на вратата, скръстил ръце на гърдите. Захласнат не от стиховете на Ботев, а от нея.
Погледите им се срещнаха и в един кратък миг Младен помисли, че би могъл да се влюби в нея. Тя е толкова различна от жените, които беше имал. Веднага прогони тази мисъл от главата си. Размърда се неспокойно и реши, че мозъкът му се е размекнал от прекалено дълго продължилата възбуда. Трябва да задоволи глада си веднага.
- Ела да ти покажа другите стаи.
Тя тръгна, забравила, че е в леговището на звяра.
Младен пое към дъното на коридора, подминавайки две врати.
- Това не са ли стаи? - попита Александра, докато го следваше.
- По-късно ще ги видиш - отвърна припряно той.
Вече губеше търпение. Изчака я да го настигне и я хвана под лакътя. Отвори вратата влязоха вътре и той бързо затвори след себе си.
Тя веднага разбра, че това е спалнята му. Старинни лампи хвърляха слаба светлина от двете страни на леглото и правеха обстановката задушевна.
- Пусни ме! - извика Александра в пристъп на паника. Вместо да й позволи да се отскубне от него, той я хвана през
кръста и я притегли към себе си. Сладкият й аромат, притискането на гърдите й в тялото му, сочните й устни толкова близо до неговата накараха здравия му разум да се изпари. Притискайки я към твърдото си тяло, той приближи уста към нейната и я целуна, прониквайки с език, за да я вкуси. Меките й устни като, че ли молеха за още, но когато той опита да задълбочи целувката тя се извърна, хвърляйки му яростен поглед, сякаш виждаше пред себе си въплъщение на дявола.
- Защо правиш това? Младен сви рамене.
- Не е ли ясно? Не мога да ти устоя. Черните очи блеснаха.
- Защото си безскрупулен изнасилвач? Искам да се прибера вкъщи. Пусни ме!
Младен се вгледа в тези сърдити черни очи и отново усети, че ги е виждал някъде.
- Не сме ли се срещали преди?
- Не. Пусни ме.
- Няма.
Александра сподави един вик и отново опита да се отдръпне от него.
Нищо не се получи, ядосваше се вътрешно Младен, докато вдигаше на ръце Александра и я носеше към леглото. Време бе за план Б. Не му се искаше много, но се налагаше да действа грубо.
Тя усети как страхът започва да я задушава, когато той я положи на леглото. Започна да рита и да се бори с него, но напразно. Беше много силен. Младен легна върху нея и тя не можеше да помръдне.
- Пусни ме - крещеше с цяло гърло тя. - Не искам да правя секс с теб.
Той сложи пръст на устните й.
- Шшт. Тук няма кой да те чуе. Няма смисъл да крещиш. Къщата е звукоизолирана. Ако не се дърпаш, няма да те нараня. С мен ще ти хареса, малката - каза Младен с дрезгав глас.
Тя се вгледа в очите му, като опита да вложи в този поглед цялата си ненавист към мъжете като него. Разбра, че той казва истината и реши да не вика повече. Оказа се, че крещенето изисква много енергия. Тя предпочете да пази силите си за борба. Само да имаше нещо, с което да го удари. Помоли се вътрешно. Каквото и да е решил да прави с нея тази нощ, тя нямаше намерение да го улеснява. Щеше да се бори.
Младен свали обувките й. Пъхна ръка под роклята и свали копринените чорапи един по един, без да отслабва хватката си.
-Точно така, малката. Вярвай ми. Ще бъде много хубаво.
Стаята се завъртя пред очите й. Сковаващ страх стегна гърлото й и накара тялото й да трепери неудържимо. Тя опита да преглътне и когато не успя, се разстрои още повече, което й се стори невероятен парадокс. Не искаше да показва страха си, но не можеше да се контролира.
Младен започна бавно да разкопчава роклята й.
Александра вече не чувстваше нищо. Страхът бе сковал и мозъка й. Сякаш бе попаднала в някакво безвремие и това, като че ли не й се случва. Сън, от който скоро ще се събуди.
Младен свали роклята й и се отдръпна да я погледне. Тя беше спряла да се бори. Като че ли се бе примирила със съдбата си. Той плъзна поглед по тялото й. Гърдите й бяха едри и тежки. Идеално кръгли, а връхчетата им бяха щръкнали. Младен облиза устни предусещайки вкуса им. Застана прав до леглото и започна бързо да се съблича, като не сваляше поглед от нея. Коремчето й бе плоско, а кожата невероятно гладка. Той спря жаден поглед върху малките дантелени бикини.
Александра се повдигна на лакти и той погледна лицето й.
Това, което видя охлади страстта му мигновено.
Лицето й беше бледо, устните стиснати, а очите й пълни със сълзи го гледаха с презрение. Чак сега забеляза, че тя трепери. Стори му се така крехка, застанала в средата на огромното му легло. Той посегна към колана на панталона си и видя как една сълза се търкулна по бузата й.
- Не се страхувай от мен, малката. Няма да те нараня. Тази нощ няма да правим нищо.