Младен свали панталона си и останал по бельо се приближи към нея, гушна я и я пъхна под завивките. Тя не помръдваше и той легна до нея внимателно, като се стараеше да не я докосва.
По дяволите. Какво й става. Защо реагира така? Защото е девствена, глупако. Отговорът моментално изплува и се заби в съзнанието му.
Александра реши, че щом няма да я изнасилва, значи може да си ходи. Искаше да избяга колкото си може по-далече от Младен. Този мъж е опасен, а красотата му я объркваше. Тя се надигна.
На мига една силна ръка се стрелна към нея и Младен я придърпа в прегръдките си.
- Сега ще спим, съкровище - прошепна нежно той. - Затвори очи и се отпусни. С мен си в безопасност.
В безопасност, друг път - помисли Александра. Тялото й прилепваше плътно в неговото, а всеки път когато поемаше дъх, лявата й гърда се отъркваше в ръката му. Той сякаш не забелязваше. Но тя съвсем не се чувстваше в безопасност. Притихнала, чуваше как равномерно бие сърцето му. Докато нейното препускаше диво.
- Опитай да се успокоиш, малката - дъхът му опари тила й. -Поеми няколко пъти дълбоко въздух и се отпусни да спрем треперенето.
Тя осъзна, че тресеше цялото легло. Хвана я срам, че се показва толкова слаба пред него. Пое дълбоко дъх.
- Точно така. Хайде отново - прошепна той.
Господи. Той я подлудяваше. Първо искаше да я изнасили. Сега пък се е загрижил за душевния й мир.
- Отпусни се. Тя се вбеси:
- Не мога - извика Александра. Сви крак и го ритна по пищяла.
- А, дивото зверче си показа ноктите - каза шеговито той и започна да я гъделичка по ходилата, корема, ръцете му бяха навсякъде.
Какво правеше той? Александра не искаше да се смее, но не можеше да се сдържи. Винаги е имала гъдел. Започна неудържимо да се смее.
- Я, да видим какво има тук? Краче - гъделичкаше той и се смееше заедно с нея. - А, това коремче ли е? Виж ти каква сладка мишничка. Къде е вратлето? Дай ми го.
- О. Не. Моля те. Моля те спри - задъха се тя. - Не мога повече. Не. Недей. Не там.
Останали без дъх от смях, двамата се строполиха на възглавницата. Младен я прегърна отново. Треперенето беше спряло.
- Лека нощ, съкровище мое!
- Лека нощ! - отвърна тя.
Младен усети възбудата да се надига отново в слабините му. Изглежда нощта за него няма да е лека. Той въздъхна й я притисна още по-силно към себе си. Дано само не се повреди - помисли той. Тестисите вече го боляха.
Мина дълго време, преди Младен да заспи. Александра имаше чувството, че от месеци лежи неподвижно. Вече не издържаше. Изчака още няколко минути, преди да посмее да се размърда. Опита да се изплъзне от прегръдката му, но той я стискаше прекалено силно. Моментът още не е дошъл. Трябваше да чака още.
Той все някога щеше да я пусне, за да се обърне. Тогава ще избяга. Само да не беше толкова привлекателен, тя щеше да му покаже на какво е способна. Но тези негови очи, когато я погледнат, коленете й омекваха от вълнение. Ами устните му, като я целуна, светът изчезна и за нея съществуваше само той. Влюбвам се в него. Не. Не мога да си позволя да имам връзка с него. Прекалено опасно е. Ако имат връзка, Младен рано или късно ще разбере коя е тя всъщност. И ще убие и нея, и Петко. А и той не иска да се обвързва. Какво си въобразява тя? Той иска само секс.
С тези мисли Александра посрещна зората. Най-накрая Младен отслаби прегръдката и тя се измъкна от леглото тихо. Грабна роклята и обувките си и отвори вратата много бавно. Бравата изскърца леко. Тя замръзна на място и притаи дъх. Издиша облекчено, когато се увери, че Младен не се е събудил. Излезе и затвори вратата внимателно след себе си. Тя тичаше надолу по стълбите и се обличаше в движение. Стигна първия етаж, намери чантичката си и се огледа за палтото си. Сети се, че го остави в гардероба на хотела. Обърна се и се запъти към входната врата. Отвори я рязко в мига, в който си спомни за охраната. Поколеба се. Стегни се, момиче. Почти успя - окуражи се тя. Пое дълбоко дъх, изправи рамена и уверено пристъпи прага. Студът навън я накара да настръхне. Тръгна право към стъклената къщичка на охраната.
Двете момчета не я забелязаха. Дремеха пред мониторите. Тя вдигна ръка и почука на стъклото. По-едрият веднага излезе.
- Добро утро! - поздрави ведро тя и се насили да се усмихне. -Бихте ли ми отворили портата?
- Добро утро! - момчето я огледа учудено.
Тя бе облечена само с бална рокля, а беше средата на февруари. Беше много студено. Тя съзнаваше, че изглежда меко казано странно. Александра си придаде вид на човек, който знае какво прави.
- Желаете ли да Ви повикам такси, госпожице? - попита момчето.
- Не. Благодаря! Ще се разходя. От години калявам тялото и духа си по-този начин. Трябва да опитате и вие. Аз не знам какво е настинка.