Той се хвана за ципа на дебелата си шуба с едната ръка, а с другата намести ушанката си по-ниско на челото, като че ли се страхуваше да не го съблече. Отвори й портата и я изгледа още веднъж смаяно. Тя излезе на улицата и му махна весело за сбогом.
- К' во става, Геца? - попита по-малкият от охраната.
-А бе, Коле! Остави се. Курвите на шефа стават все по-изврате-ни. Ако продължава така, ще свърши зле.
Александра бързаше надолу по-тясната павирана улица. Когато къщата остана зад ъгъла, тя запретна поли и затича с всички сили. Не усещаше вече студа. Знаеше, че е в Бояна, но не знаеше къде точно. В този квартал живееха богаташи и мафиоти. Не беше идвала преди тук. Едно знаеше със сигурност: Трябва да тича. Да се отдалечи колкото е възможно повече от Младен. След няколко метра стигна малко площадче. В единия му край бяха спрели две таксита.
- Господи, благодаря ти!
Седна в едното и едва успя да даде адреса си на шофьора.
Дори и да се е учудил от странната си клиентка, таксиджията с нищо не го показа. Александра му беше благодарна.
След пет минути си беше вкъщи. Мина на пръсти по коридора на малкия апартамент. Влезе в стаята си. Съблече се бързо и се вмъкна в леглото. Беше премръзнала и изтощена. Гласовете на майка й и сестра й се носеха от кухнята. Подействаха й много успокояващо. Те спяха в хола при бебчо. Добре, че не се бе преместила при тях. Обичаше да остава сама. И ето, че егоизмът се оказа полезен. Бяха свикнали да излиза вечер, но тя винаги се прибираше около полунощ. Ще бъдат ужасени, ако разберат, че я е нямало цяла нощ. Унесе се. Преди да заспи погледна часовника. Беше осем и четиридесет и пет. Привечер трябва да отиде у Петко да поговорят. Заспа дълбоко и сънува Младен.
III.
Минаваше четири часа след обед, когато Александра стигна дома на Петко в квартал „Княжево".
- Задръжте рестото - каза на таксиметровия шофьор и слезе от таксито.
Къщата беше стара и с огромен двор, по който бяха разхвърляни бараки и всевъзможни боклуци. Избута изгнилата порта и се насочи към къщата. Два ротвайлера се спуснаха настървено към нея и залаяха силно. Не им обърна внимание, знаеше, че са вързани. Мина покрай най-голямата барака, в нея държаха двете БМВ-та. Петко ги беше откраднал по времето, когато още работеше като автокрадец за най-голямата престъпна групировка в България. Тя не знаеше как Петко е успял да напусне групировката. Той не обичаше шефовете си. А и Петко си беше вълк единак. Почука.
Вратата се отвори и след минута един светло кафяв питбул се хвърли върху нея и я събори.
- Габи! Здравей, миличка. Не. Не ме ближи по лицето - зарадва се тя на кучето.
- Габи! Долу! - заповяда Петко и кучето веднага се подчини.
- Здрасти! Трябва да поговорим - погледна го умолително Александра.
- И аз така мисля. Майка ми и вторият ми баща са вкъщи. Искаш ли да разходим кучката на Витоша? Така ще можем да говорим спокойно - предложи й той.
Тя кимна. Сложиха каишка на Габи и тръгнаха. Вървяха мълчаливо, но мълчанието не беше тягостно. Познаваха се от пет години и от пръв поглед си допаднаха. Макар да бяха много различни и Петко да бе с десет години по-голям, между тях двамата сякаш имаше невидима връзка, която правеше приятелството им много силно.
Влязоха в гората и той пусна Габи да потича.
- Какво се случи снощи? Притесних се много за теб - обърна се Петко към нея.
- Чувал ли си за Младен Николов?
- Да. Защо питаш? - учуди се той.
- Разкажи ми какво знаеш за него. По-късно ще ти обясня.
- Стои встрани от големите босове, но поддържа добри отношения и с двете групировки. Има пари, но не достатъчно, за да ги дразни. Умен бизнесмен е, стои на ръба на бръснача. Казват, че в бизнеса не обичал да престъпва закона. Само когато се налага. Предпазлив е.
- Добре! А лошото? - попита тя.
- Чух, че обичал сам да си върши мръсната работа. И това му харесвало. Знаеш ли как го наричат проститутките? Чудовището. Пребива ги, докато ги чука. А и си пада по коката.
Александра сподави един вик. Сърцето пропусна един удар и тя задавено си пое дъх. Не можеше да повярва. Той не може да е Чудовището. Беше толкова нежен с нея. Тя се чувстваше ужасно объркана.
- Кажи? Какво става? Защо разпитваш за него? - смаян от реакцията й, попита Петко.
- Снощи ме отвлече.
- Какво? - очите му се разшириха от ужас. - Добре ли си?
- Да. Нищо не ми направи - успокои го тя.
Вгледа се в него. Светло сините му очи я гледаха смаяно. Вече се свечеряваше и така, както се беше ококорил изглеждаха почти бели. Обикновено нищо не можеше да учуди Петко. Тя не очакваше реакцията му. Протегна ръка и го погали по бузата.