- Не мога да се избърша. Ръцете ми са целите в кръв. - през сълзи обясни тя.
Петко я обърна към себе си и нежно започна да бърше с ръкава си, сълзите и устните й.
- Готово. Сега по-добре ли си?
-Да. Благодаря ти. Габи е разкъсала стомаха на кучето и червата му се подават. Пуснала е и сега го е захапала по-нагоре.
- Достатъчно. Това беше. Крайните ситуации изискват крайни мерки - решително изрече той.
Хвана опашката на Габи и я вирна нагоре, като откри дупето й.
- Вземи пръчката и я пъхни в гъза й - нареди той.
- Какво? - смая се тя. - Защо?
- Като й сложиш пръчката отзад, тя ще пусне. От болка - обясни той.
- Няма да го направя, Петко. Тя и без друго почти е убила помияра. Просто ще изчакаме да го пусне.
- А, аз няма да седя тук цяла нощ да чакам. Взимай пръчката -той бръкна в джоба си. Извади запалка Зипо и щракна до дупето на кучето си. - Така вижд...
Габи сякаш разбрала намеренията им седна бързо на земята, но не пусна кучето.
- По дяволите! Сега не ни остава друго, освен да чакаме - ядоса се Петко.
- Слава богу! - отдъхна си Александра.
Той й хвърли унищожителен поглед. Седна на земята й я повика при себе си. Тя се отпусна на земята и подпря рамо на неговото. Той я прегърна.
- Студено е - той издиша през устата и дъхът му излезе като пушек. - Миришеш на повръщано.
- Знам. Дишай на другата страна - посъветва го Александра. -Случвало ли се е и преди?
- Кое? Да миришеш на повръщано ли? - засмя се той. - Да. На пет месеца Габи уби котката на майка ми. После изяде канарчетата на сестра ми. А преди две седмици отпразнува третия си рожден ден като разкъса каракачанката на съседа. Това й е в природата. Не е виновна, че се е родила убиец.
Последното изречение й прозвуча като оправдание за друго убийство. На Александра й стана неприятно. Не бяха говорили за убийството на шофьора на Младен и тя не знаеше, как Петко възприема постъпката й.
- Аз не съм се родила убиец, Петкане - промълви тя.
- Знам. Постъпи правилно. Защити и двама ни. - той замълча за минута. - Извинявай! Срамувам се от себе си. Ти свърши моята работа. Излезе по куражлия от мен - той отново направи пауза. -Кълна се. Никога повече няма да те разочаровам - изрече развълнувано Петко.
- Не си ме разочаровал. Не говорех за това, защото мислех, че ме мразиш.
- Глупаче такова. Разби...
Габи дойде при тях и прекъсна разговора им. Петко й сложи каишката и й я подаде.
- Води Габи аз ще взема помияра. Трябва да го закарам на ветеринар. По пътя ще те оставя вкъщи. Утре ще ходиш ли на училище? Снощната акция се провали и ще трябва скоро да излезем пак. Предполагам, че си изхарчила всички налични пари за рокля.
- Почти. Нека излезем другата седмица. Трябва да ходя на училище. Понеделник и вторник ги писах дъждовни и ако продължавам така, никога няма да завърша.
Те стигнаха къщата. Оставиха Габи и потеглиха с ладата на бащата на Петко с помияра на задната седалка.
IV.
Ники забеляза Младен да влиза в любимия им ресторант с каменно изражение на лицето. Какво е намислил, запита се Ники. Нямаше причина да свърже внезапното тръгване снощи от Виенския бал на приятеля си и Александра, с вкиснатата му физиономия сега. Очакваше след прекараната нощ с чувствената красавица приятелят му да изглежда задоволен и щастлив, когато Младен го забеляза и тръгна към него.
- Здрасти! - поздрави едва ли не троснато Младен.
- Добър ден! - отвърна Ники.
- По дяволите! - измърмори Младен и се отпусна тежко на стола срещу зяпналия му от учудване приятел.
Поръча си обяд с бутилка червено вино и нетърпеливо забара-бани с пръсти по масата.
- Какво те прихваща, по дяволите? - запита Ники. - Какво се случи с Александра, че си така ядосан?
- Какво те кара да мислиш, че е свързано с нея?
- Та ти танцува ВАЛС с нея, после я отвлече. Познавам те, Младене. Отдавна сме приятели. Не ти е присъщо нито едното, нито другото. С Черния си умряхме от смях, докато те гледахме, как „грациозно" се вихриш на дансинга.
- Е, радвам се, че поне вие сте се забавлявали снощи. Ники опули очи, невярващо:
- Да не се опитваш да ми кажеш, че не си опънал малката. -изсмя се той. - Да не си болен бе, приятелю? Снощи изглеждаше така, сякаш ще я глътнеш цяла. Приличаше на влюбен глупак. Какво те спря?
- Не е смешно - изгледа го предупредително Младен. - Оказа се девствена. Беше толкова уплашена, че реших да отложа удоволствието за сутринта. Когато се събудих, тя беше избягала. Нали разбираш, исках да й дам малко време да...
- О. Ох, разбирам. Разбирам - бършеше сълзите си Ники и се превиваше от смях.
Младен сбръчка вежди, ако можеше да убива с поглед, сега Ники щеше да е мъртъв.
- Как е минала през охраната? - успокои се Ники.