Той затвори и я остави сама с опасенията й. Александра стоя още дълго така с глухата телефонна слушалка в ръка. Мозъкът й работеше трескаво. Кои бяха тези бивши полицаи? Защо се интересуваха от Петко? Дали не са частни детективи, и ако са, кой ги е наел. Отговорът я плашеше. Тя сякаш оглупя. Не искаше да го приеме.
- Не знам, как ще се приземя, но ще скоча - на глас изрече тя. Чувстваше опасността толкова силно, че чак й горчеше в устата.
- С кого говориш, Сиси? - сестра й влезе в стаята. Александра тръсна глава да се отърве от мрачните мисли и върна слушалката на мястото й.
- С Петко - каза замислено тя. - В понеделник ще излезем.
- О, пак ли? - извика Меги. - Не си ли взехте поука от провала в нощта на Виенския бал. Тогава е имало охрана по целия път, но утре може да попаднете на някой зъл мафиот и тогава горчиво ще съжаляваме всички - изплака тя.
Александра я беше излъгала за предишното си нощно приключение. Не й се искаше много да лъже сестра си, но още не бе готова да разкаже за Младен.
- Стига, Меги! Не бъди лош пророк. И без твоите приказки се чувствам ужасно.
- Защо? Какво се е случило, сестричке? - прегърна я Меги.
- Бивши полицаи следят Петко - обясни тя.
- Тогава не бива да излизате утре. Моля те, недей. Ти винаги си била предпазлива. Слушай интуицията си. Щом си разстроена, значи те грози опасност. Не оглупявай сега.
Александра се замисли. Думите на сестра й я ядосаха. Тя вирна упорито брадичка.
- Те няма да рискуват за малко пари да го следят постоянно и така да ги забележи.
- Моля те, Сиси! Не бъди глупава.
- Не съм глупава - тросна й се Александра. - Всичко е изкуство, Меги, и аз ще оцелея, защото го владея - тя се задави от вълнение и прошепна на сестра си. - Аз винаги оцелявам Меги. Това е моето изкуство. Тук аз съм прима - само тук. Трябват ни пари. Мога да крада. Нищо друго не умея. И няма да се изплаша от първата изпречила ми се трудност.
Меги беше готова да се разплаче.
- Разбери, Меги - вече с по-мек тон каза Александра. - Нямам избор. Някой трябва да плати сметката за тока. Имай повече вяра в мен.
Младен се промъкна в избата на семейство Георгиеви, за да се отърве от останалите гости и от Ани, която още с пристигането им с Пламен и Ники му хвърляше многозначителни погледи. Влезе във вилата преди по-малко от час, но вече скучаеше. Видя тир-бушон до две чаши за дегустация, избра бутилка вино и си сипа. Не трябваше да идвам, помисли унило. Не беше в настроение за номерата на Ани, нито пък се чувстваше удобно в компанията на съпруга й, когото беше украсил с рога. След, като му подари златна писалка и му пожела честит рожден ден, той успешно го избягваше.
Направи гримаса, когато си спомни как Ани се беше притиснала страстно към него, щом се озоваха насаме в кухнята. Да се търкаля с безсрамната мръсница, докато съпругът й е далеч беше едно. Но да му слага рога, когато той си е у дома и всеки миг може да влезе и да ги види не се побираше в разбиранията дори на Младен.
Освен това, помисли той с неприятно чувство, не можеше да спре да мисли за Александра. Усещаше, че може да полудее, да полудее от копнеж по една ученичка. Ядосано разхлаби възела на вратовръзката си. Сякаш тя бе виновна за душевните му терзания.
- Младенее, какво правиш тук сам? Търсих те навсякъде, - хвърли му Ани една предизвикателна усмивка. - Не можеш ли да намериш по-възбуждащо занимание от това да се наливаш сам?
- Трябваше да остана за малко сам - отвърна кисело Младен.
Ани подпря вратата със стол и тръгна към него с танцова стъпка. Той я загледа през присвитите си клепачи. Ако някой ден изгуби работата си, спокойно може да си изкарва хляба като проститутка. Тя изглеждаше евтина в скъпата си кожена къса пола и дълбоко изрязаната дантелена блуза Версаче, която беше толкова прозрачна, че не оставяше нищо за въображението. Младен подозираше, че са купени с неговите пари.
Ани обви ръце около врата на Младен и го облиза от адамовата ябълка чак до брадичката.
- Най-после сме сами.
- Това не е добра идея, Ани, - отвърна Младен, внимателно отмествайки ръцете й от себе си, като отстъпи крачка назад. - Познаваш ме добре, Ани, но сега не е нито времето, нито мястото, да се забавляваме. Имаш къща пълна с гости, а и съпругът ти сигурно се чуди къде си.
- О, Младене, не ми казвай, че внезапно се е обадила съвестта ти? Това, което се обажда е копнеж по една черноока красавица -
помисли си той.
- Едно бързо чукане? А? - смигна му Ани. - Ще ти разреша да ме душиш. Знам, че обичаш, съкровище, - направи последен опит да го убеди тя.
Ани погледна сърдитата му физиономия и въздъхна примирена: