- Тогава друг път - каза тя. - Утре се връщам в София, ще се видим там.
- Добре! - отвърна Младен, не особено въодушевен и изтри влагата от врата си с отвращение, което се изплъзна от погледа на Ани.
Дяволите да я вземат Александра! От както я срещнах, се превърнах в мекотело. Ани е хубава жена, но вече не можеше да го заинтригува.
Младен реши, че е изтърпял достатъчно към полунощ. През останалата част от вечерта гонеше скуката с отлежалите вина на домакините, вече от няколко часа беше пиян, но продължаваше да пие. Предложи на приятелите си да тръгват и те веднага се съгласиха.
Сбогуваха се със семейство Георгиеви набързо и си тръгнаха.
- Какво ти става, приятел? - запита Ники, докато Младен се настаняваше до него на предната седалка на Поршето. - Вместо да УВАЖИШ Ани, ти се напи, като свиня. Да не си болен?
Младен се намръщи на себе си. Сигурно се държеше чудато.
- Добре съм, Ники! - излъга той. - Пийнах малко повече за настроение. Не съм свикнал с такива кротки развлечения.
- Няма защо да са кротки - забеляза Пламен, опъвайки се на задната седалка. - Ани те гледаше цяла вечер. Изглеждаше толкова разгонена, та чак мен ме засърбя. Да не се изплаши, че няма да се справиш с нея?
- Не - измърмори Младен. - Не съм в настроение. Ники свъси вежди:
- Сега вече се притесних! Пламен се изсмя:
- Да бе, бъзльо! Щом не си във форма, да беше свирнал за помощ. Аз винаги съм готов. Последният път аз, ти и Ани си прекарахме добре. - Пламен направи драматична пауза. - Господи! Задникът й може да побере и моя и още един, а аз съм голямо момче!
- Не ми е до тройки - каза Младен. Приятелите му изсумтяха в един глас.
- Толкова ли съм извратен, че липсата на желание за секс възбужда подозренията ви?
Ники сви рамена:
- Не знаем какво става с теб братле. Не приличаш на себе си. Освен ако... Да не би... Сигурно си - Ники се изсмя със задоволството на човек, разгадал трудна загадка. - А ми, да. Това е! Влюбен си в малката.
- Не съм влюбен! - възрази оскърбено Младен. - Признавам, хвърлил съм й око. Александра е очарователна, но вие най-добре би трябвало да знаете, че не влагам чувства в отношенията ми с жените.
Стиснал устни, Ники поклати невярващо глава. Младен никак не беше учуден от реакцията му и той самият не си повярва. Демоните, които го владееха бяха нови за него и го побъркваха, но си бяха само негови. Не искаше да ги споделя с никого.
- Щом вече не желаеш Ани, защо не я заряза? - запита Пламен.
- Не искам да горя мостовете, когато на отсрещния бряг не ме чака нищо друго. Тя е удобна. Не ми се тръгва пак по проститутки и танцьорки. А и Ани е по-добра от тях.
- Съгласен съм с теб - каза Пламен. - Тя е талант и си пада по грубичкия секс. Трудно ще намериш друга като нея.
Младен и Пламен задрямаха, докато Ники шофираше умело. Спортната кола се носеше бързо по пътя за София. Главата на Младен се люшкаше на черната кожена седалка.
Двеста и четирите конски сили на Поршето гълтаха километрите въпреки мъглата и мокрия сняг и доставяха удоволствие на Ники, а новата луна надничаше иззад облаците, оставяйки нощта почти непрогледно черна, като недрата на ада. Нито Младен, нито приятелите му се безпокояха, че могат да ги нападнат крадци.
Един вик изтръгна Младен от дрямката му, после Ники внезапно спря.
- По дяволите! Пак ли? - изруга Младен, докато се отърсваше от съня.
Пламен се събуди по-бавно.
- Защо спряхме?
- Една кола е препречила пътя, а друга се лепва зад нас - погледна в огледалото за обратно виждане Ники. - Сигурно са хората на Гошо Гъбата. Дошли са да пребият Младен. - Той въздъхна. - Пригответе се момчета, ще става въргал.
- Не е Гошо Гъбата. Крадци са - изсъска Младен. - Имате ли оръжие? Аз си оставих пистолета в офиса.
- Аз имам - измърмори Ники, бръкна в джоба си и извади миниатюрно джобно ножче. - Никога не излизам без него - добави той, като пренебрегна убийствения поглед на Младен. - Само един момент да го...
Моментът му се изплъзна, когато вратата се отвори и високият бандит нареди:
- Всички вън.
Младен позна гласа. Тези май си работят само на този път. Сигурно живеят наблизо. Какъв ужасен късмет.
- Излизайте! - извика крадеца.
Ники излезе пръв, като скри ножчето в ръкава си. Последва го Пламен. Докато Младен излизаше и заобикаляше колата, за да застане до Ники, чу как някой внезапно си поема дъх и се взря в шокираните очи на дребният крадец.
- Ти! - ахна крадецът.
- Не мислех, че толкова скоро ще се срещнем отново - проточи Младен. - Следващият път, аз ще ви изненадам.
- Въоръжени ли сте? - запита нападателят.
- Не и този път, Алекс - отвърна Младен.
- Претърси ги, Петкане - заповяда Алекс, като ги държеше на мушка.