- Ти си изключителна личност, малката. Съзнаваш ли колко си привлекателна?
Тя се сгуши в прегръдките му и не отговори. Колата спря пред къщата.
В този час на деня домът му беше още по-красив. Този път му позволи да й помогне да слезе от колата. Младен беше най-внимателният кавалер. Отвори вратата, помогна й за якето и я покани право в кухнята, отвори бутилка вино. Александра почти бе готова да му се довери, ПОЧТИ. Настъпи внезапно смущение, когато той я повдигна, за да я настани на висок бар стол.
- Харесваш ли италианската кухня? - попита той докато й подаваше чашата с превъзходно шардоне. - Аз приготвям най-вкусните спагети на Балканския полуостров. Веднъж опиташ ли ги, се влюбваш и не искаш да вкусиш нищо друго.
Алекс се засмя. Невероятно е, че пак се поддаде на чара на къщата и нейния собственик и забрави за всичките си тревоги и истинската причина да е тук. Младен някак естествено и много умело я бе предразположил да се отпусне.
- Невъзможен си! Сега пък към всичките ти дарби и таланти трябва да прибавим и кулинарното изкуство. Ти да не си супер мъж? Интересно какъв още талант криеш в ръкава си?
Той моментално реагира. Наведе се към нея през масата и я погледна предизвикателно в очите:
- Има един много по-приятен от готвенето. Мога да ти го покажа още сега, ще ти достави истинско удоволствие. Обещавам - понечи да я целуне той.
Топлият му дъх опари лицето й и Алекс се опияни от близостта му. За първи път в живота си се чувстваше толкова слаба, безпомощна, неспособна да контролира тялото си, да разгадава импулсите му и това й харесваше. Но когато той опита да я целуне тя се отдръпна възмутена.
- Как смееш?
- Смея много неща! - отвърна с усмивка Младен и отвори хладилника. - Е, какво реши? Искаш ли спагети „Ала Младен"?
- Да. Изгарям от желание да ги опитам.
- Наистина ще гориш от желание, но малко по-късно и не за храна, малката.
Александра веднага се прокле, че е използвала точно тези думи. В бъдеще трябва да внимавам повече. Не бива да го предизвиквам -помисли тя.
- За теб съм Александра - хапливо го осведоми тя.
- Щом настоявате, госпожице - изрече той с подигравателен тон и се поклони театрално. - Моля за извинение.
Той погледна зачервеното й лице и тръгна към нея.
- Не мисля, че имаш нужда от тази жилетка, в къщата е доста топло и бузите ти веднага се зачервиха.
Младен мина зад нея и започна да сваля дрехата й, като задържа ръцете си повече от необходимото на копчето до гърдите й.
Тя отметна глава назад към него. Усещаше непреклонния поглед на Младен и му отвърна със също такъв втренчен поглед. Омагьосана от чувственото обещание в очите му, Алекс едва не сграбчи ръката му за да я притисне към натежалите си гърди, но в последния миг надделя здравият разум. Смущение зачерви бузите й още повече. Сега Младен наистина ще си помисли, че го желае. Дори един жест означава да предизвика съдбата.
- Спагетите няма да се сготвят сами - отбеляза тя.
Той я пусна с явно нежелание. Върна се при хладилника, извади необходимите продукти на плота, сипа вода в голяма тенджера и я постави на печката.
Алекс с удоволствие го наблюдаваше как уверено се движи в кухнята и отпива от уханното вино.
- Готово! - избърса ръце Младен. - Сега ще се преместим на по-удобно място в дневната, докато водата заври.
- Не мисля... - започна тя.
- Тръгваме - взе я на ръце той.
Александра разбра, че Младен няма да приеме „не" за отговор. Този мъж беше непоклатим, щом си наумеше нещо. Тя можеше да протестира до второ пришествие, но той щеше да си постигне своето, предизвиквайки я с дяволската си усмивка. Проклинайки се, че е такава глупачка, тя обви с ръка врата му и се намести по-удобно в ръцете му.
Младен я смущаваше, в един момент й правеше неприлични, често отвратително цинични намеци, в следващия я обгрижваше нежно. Тя се притесняваше, че не успява да отреагира достатъчно бързо на неговото темпо. И за свой огромен срам намираше Младен физически привлекателен, интелектуално стимулиращ и опасно интригуващ. Самият й живот зависеше от това да не се поддаде на тези негови качества.