- Знаех си, че ще се съгласиш с мене - проточи Младен, докато я оставяше на дивана и седна плътно до нея. - Удобно ли ти е?
- Да, добре съм - отвърна през зъби Александра. - Надявам се и на теб да ти е удобно, защото...
Той й се усмихна сладко и я прегърна.
- Защото - продължи тя - за да заври водата ще се наложи да изчакаме тук вулканът на Витоша да изригне.
Красивата му вежда се изви нагоре в учудващо невинна гримаса и объркване изкриви лицето му.
- Не те разбирам - едва сдържаше смеха си той.
- Не включи котлона, измамнико - изкрещя тя. - Ще ядем спагети „Ала Младен" на кукуво лято.
Сви дланите си в малки юмручета и заудря раменете му.
Той накрая не издържа и започна да се смее неудържимо, с цяло гърло, като зарази и нея.
Макар да се бореше срещу това, Алекс започна да се наслаждава на близостта му. Никога до сега не беше изпитвала подобно нещо, едновременно яд и забавление, страх и удоволствие.
Смехът затихна и Младен й се усмихна дяволито:
- Нищо не убягва от зоркия ти поглед. Умна, наблюдателна и смела. Харесваш ми, малката! - каза той и нежно обхвана брадичката й.
По гърба на Александра пробяга предупредителна тръпка. Да бъде близо до Младен не беше добра идея поради няколко причини и не на последно място поради привличането, което тя усещаше, че се заражда помежду им.
Младен наклони глава към нея и пое дъха й с наслада. Това просто бавно движение й подейства много еротично.
Първата й мисъл бе, че той го е правил и преди и то много пъти с различни жени. Ако имаше намерение да я съблазни, беше успял. Тя го желаеше. Преди половин час нямаше намерение да става жертва на хищническите му наклонности, но в този момент не се чувстваше жертва, а хищник, който жадува да разкъса дрехите му и да вкуси плътта му.
Младен се вгледа в лицето й и напрегнатият му поглед се закова в очите й. Тя сведе клепачи и впи жаден поглед в устните му. Той продължи да я гледа толкова време, че Александра се притесни да не би да е разпознал очите й. Дали вместо намерение да я целуне, жестът му не говори, че внезапно е осъзнал, че тя е крадецът Алекс? Страховете й нараснаха, когато той запита:
- Някой казвал ли ти е, че имаш много красиви очи? Знам, че съм те виждал и преди, но не мога да си спомня къде. Сигурен съм, че ще се сетя.
- Никога преди нощта на Виенския бал не сме се срещали. Сигурна съм. Може би в някой друг живот? - предположи Александра. -Вярваш ли в прераждането?
-Да, може би...
Тя усети как устните й пламват под погледа му и облиза влагата от тях с език, без да съзнава ефекта, който това движение оказа върху него.
- Предизвикваш ли ме, малката?
Очите на Александра се разшириха. Инстинктивно усети за какво говори той. Осъзна женствеността и силата си. Мисълта, че може да ръководи и влияе на действията и емоциите му я опияни. Искаше да упражни такава власт над него, каквато той имаше над нея.
- За теб съм Александра. Не сме достатъчно близки, за да ме наричаш с умалителни имена - стана дръзка тя.
- Възнамерявам днес да стана близък, много близък с теб, малката.
Погледът му се върна към устните й. Той бе толкова близо, че ароматът на чиста мъжественост проникна в порите й. Затваряйки очи, тя вдъхна дълбоко. Проклет да е този мъж! Защо бе допуснала този развратник да завладее тялото, душата й и всичко, което бе тя!
Силното му тяло беше достатъчно близо, за да усети горещината му. И тя разпали огън в нея. Вдигна ръка и погали врата му, усети как той затрепери от милувката й. Александра отвори очи и го видя да я наблюдава.
- Недей - изрече тя задъхано.
- Недей какво?
- Не ме гледай така, сякаш съм вкусно парче торта, което се каниш да изядеш.
- Ами, аз още не съм обядвал - усмихна й се сладко той. - И смятам точно това да направя. Да те изям, бавно, много бавно ще вкуся всеки сантиметър от теб.
Ако беше друг мъж, тя щеше да се разгневи от думите му и да го зашлеви. Но вместо това, вдигна глава към него с леко разтворени устни в недвусмислена покана.
Това, което се случи после, беше неизбежно. Устата му плени нейната. Целувката беше чист огън. Той я дразнеше и възбуждаше. Тя се притисна към него, несъзнателно, искайки да получи още нещо, без да знае какво. Нищо в ограничения й опит с мъжете не я беше подготвило за този момент.
Когато езикът му се плъзна между зъбите й, вкусвайки я дръзко от гърлото й се изтръгна стон. Александра отпи от нежния му вкус, плъзна ръце под пуловера му и го докосна, кожата му изгори дланите й. Тя го галеше по гърба, стегнатия корем и твърдите гърди замаяна, без да съзнава какво прави. И последната искрица разум се бе изпарила от главата й. Усещаше трептящите му мускули и ръцете й не спираха.