При толкова много усещания, които я връхлитаха, тялото й като че ли действаше независимо от ума. Тя не можеше да мисли, можеше само да чувства. Усещаше тялото си като течен огън, костите й се топяха, светът изчезна и за нея съществуваше само Младен.
Една болка се набираше в нея, когато пръстът му потъна по-дълбоко в нея, запълвайки я, възбуждайки я. Той отдели устни от нея.
После палецът му започна да търка с кръгови движения нежното връхче на екстаза.
Младен вдигна глава и я погледна. Александра беше прекрасна. Така широко разтворена пред него, той можеше да й се наслади изцяло. Реагираше на ласките му толкова спонтанно и искрено, без престорен свян и еротични преструвки. Той я гледаше в захлас. Никога досега не си бе давал сметка колко много му е липсвала неподправената женственост в секса. Неизпитани до днес чувства го заливаха и объркваха. Изпитваше неудържимо желание да й дарява удоволствие и странно, но това му доставяше наслада. Чак сега разбра разликата между секса и любовта.
Днес той за първи път в живота си се любеше.
Александра изстена силно и Младен разбра, че тя наближава кулминацията, но неопитността й пречи да я достигне.
Пръстът му започна да се движи по-бързо в нея, а палецът му увеличи натиска върху клитора й, но тя продължаваше да се съпротивлява. Младен се наведе и устните му намериха едно забранено място. Облиза го и езикът му се пъхна бавно в дупето й.
Тя извика от изненада, но вместо да го спре, се разтвори още повече за него. При второто проникване на езика му дъхът й спря, съпротивата на тялото й се скъса и нещо в нея изригна. Тя пое отчаяно въздух на пресекулки, тялото й внезапно се разтресе в резки конвулсии на наслада и кръвта забушува във вените й.
Неспособна да мисли, Алекс само можеше да се остави на екстаза да я завладее. Когато достигна върха, нададе вик на възторг и изненада.
Шокиран, Младен разбра, че никоя друга жена не е предизвиквала така сетивата му. Желаеше Александра невероятно силно, с такъв изгарящ глад, че се страхуваше да не избухне в пламъци. Повече от всичко Младен искаше да нахлуе в нея, да почувства стегнатата й плътност, да я чуе да вика името му в пристъп на екстаз, но тя още не го бе помолила да я люби.
Александра дишаше учестено, а бедрата й трепереха около кръста му. Надигна се, придърпа главата му и впи жадно устни в неговите. Когато усети собствения си вкус на езика му, главата й се замая. Навлезе уверено в устата му и започна да го целува страстно и яростно смучеше и галеше езика му, така както той я бе целувал по-рано. Тя чувстваше огромна, подобна на болка празнина долу ниско и не знаеше как да я запълни. Започна да се движи и стене в ръцете му нетърпеливо, почти раздразнено.
Младен свали бикините й пъхна длан между телата им и я погали изцяло много бавно и нежно от край до край. При всяко негово движение тялото и се разтърсваше.
- Какво има, обич моя? - дрезгаво попита той.
- Искам... - тя се задъхваше, сама не знаеше какво иска. -Искам...
Той отдели устни от нейните за да започне да хапе и целува розовото крайче на ухото й. Прилепи твърдата си мъжественост към извора на желанието й и започна да се движи срещу нея. Тя изстена.
- Искаш ли да те любя, съкровище?
- Да - задъхваше се от ласките му Александра. - О, да!
- Помоли ме, обич моя, - не спираше да я целува той. - Само ме помоли.
- Люби ме, моля те! - прошепна тя. Нямаше сили да се бори срещу неизбежното.
Младен сложи голяма възглавница зад гърба й разкопча панталона си и я погали нежно с главичката на члена си точно там, където тя имаше нужда.
Когато Александра отметна глава назад от удоволствие, той със силен тласък проникна в нея до край.
Тя изкрещя пронизително. Остра болка я разкъса от вътре и спря дъха й.
Потрепервайки Александра вдигна глава и се вгледа в очите му. Задавен стон се изтръгна от гърдите на Младен и той потисна едно проклятие, когато видя шока и болката върху лицето й.
- Съжалявам, обич моя, - заговори нежно той. - Опитай да се отпуснеш. Най-лошото мина. Болката скоро ще спре.
Александра не беше толкова сигурна. Очакваше известен дискомфорт, но не беше подготвена за толкова остра болка. Усещаше се разпъната, запълнена и наранена. Къде беше заслепяващото удоволствие, на което се беше надявала? Само това ли беше всичко?
- Моля те, махни се от мен - тихо изрече тя, а сълзите всеки момент щяха да потекат по бузите й.
- Никога повече няма да изпиташ болка, малката. Обещавам. Ще те накарам да се почувстваш по-добре. Довери ми се, обич моя.
Младен премести бедрата й, като я накара да заеме положение, при което натискът отслабна. После започна да я целува и да й шепне успокоителни любовни слова. Ръцете му я галеха и възбуждаха. Тя изведнъж усети импулс да се раздвижи. Александра се изненада, че болката отслабва. Едва доловимото й движение изтръгна стон от гърлото на Младен. Мускулите на ръцете му се напрягаха и трептяха под дланите й. Сякаш му костваше огромно усилие да стои неподвижен. Тя раздвижи хълбоци отново, този път по-смело.