- Точно така, малката. Остави се усещането да те завладее. Пое остро дъх, когато Младен се залюля срещу нея, създавайки
триене, което започна да възвръща възбудата й.
Когато я усети да се отпуска, тласъците му станаха по-силни, тя се надигна, за да ги посрещне и за свое огромно учудване откри, че актът става приятен. Александра започна да се наслаждава на начина, по който го усещаше вътре в себе си. Нещо се случваше, нещо странно диво и вълнуващо. Той вече не й се струваше толкова голям, а точно колкото трябва.
Младен стенеше, дъхът му отекваше силно в ухото й, собственото й дишане се ускори наравно с бясно биещото му сърце. Тя се вкопчи в него, отдавайки се изцяло на най-естествения ритъм в природата. Тласната от внезапен прилив на чиста наслада, извика името му, когато вълните на удоволствието я отнесоха далече от реалността.
Младен се разливаше в нея, сгорещявайки всяка частица от тялото й. Той усещаше, че се разпада. Извика от наслада и с един последен мощен тласък свърши в нея.
Дишайки тежко, се отдръпна от нея и се стовари на мекия килим повличайки я с него. Младен я намести удобно върху себе си и започна да гали успокояващо гърба и дупето й.
- Невероятно! - шепнеше той. - Не съм си и помислял, че съществува подобно нещо. Наистина е невероятно. Благодаря ти, малката!
Александра замря и се задърпа от ръцете му. Изглеждаше замаяна и една усмивка разтегна устните му. Той я придърпа и я целуна спокойно без страст. Очите му грееха от щастие. Искаше му се да задържи този миг завинаги. Лъчезарното лице на задоволена жена беше най-красивата гледка на света. А когато лицето беше на Александра това не само му харесваше и ласкаеше егото му, но и караше сърцето му да прелива от щастие.
- Какво стана? - запита смаяна тя.
- Ти изпита удоволствие.
- И това ли е невероятно? Сигурно досега не те е бивало много като любовник, щом аз съм първата жена, изпитала удоволствие.
Младен избухна в силен смях. Превиваше се и бършеше сълзите си с едната си ръка, а с другата я притискаше здраво към себе си, сякаш се страхуваше да не избяга.
- Не, не е това - успокои се той. - Между нас има магия, малката. Между тях имаше връзка, която не можеше да бъде обяснена и
той знаеше, че Александра го съзнава.
- А, сега хайде в банята, палавнице.
Възвърнал силите си, Младен я взе на ръце и се изправи.
- О, Боже! - извика притеснено тя. - Изцапала съм ти дивана. Младен погледна към източника на смущението й и видя петно
от кръв върху скъпия диван.
- Да го почистим, бързо преди кръвта да засъхне на плата, -предложи тя.
- Глупости. Това е най-красивото петно, което някога съм виждал. Ще го запазя за спомен.
-Не.
- О, да!
Той я понесе нагоре по стълбите, така както си бяха голи.
- И ако продължаваш да се дърпаш ще изрежа плата, ще го сложа в рамка и ще го закача на стената в хола.
- Да не си посмял! - ужаси се тя.
Влязоха в банята и там настана небивало веселие. Като непослушни деца двамата се пързаляха по хлъзгавите от сапун плочки, пръскаха се с вода, щипеха се, гъделичкаха се и се целуваха, от смеха им кънтеше цялата къща.
Минаваше десет часа вечерта, когато Младен спря Мерцедеса пред домът на Александра.
Той умишлено освободи шофьора по-рано тази вечер и я докара сам, за да може да остане още няколко минути насаме с нея.
Колкото повече време прекарваше Младен в компанията на Александра, тя толкова повече му харесваше. И първоначалният му план да я люби и след това завинаги да забрави за нея, вече не му се струваше толкова добър. Всъщност - мислеше си Младен - сега е напълно неприемлив.
Красотата, силният характер и острият й език му доставяха истинско удоволствие, предизвикваха ума му и сега, когато най-сетне успя да преодолее всичките й задръжки и да я вкуси, той нямаше намерение да се откаже от нея. Поне докато не му омръзне.
Следобедът, прекаран с нея беше зашеметяващ. Младен се чувстваше като влюбен хлапак. Душата му летеше.
Мамка му, - помисли Младен. - Чувствам се като мечок, събудил се след дълъг зимен сън, пред който животът разцъфтява. Сякаш държа света в длан.
Младен загаси двигателя на колата:
- Събуди се, поспаливке! Пристигнах ме.
Тя се протегна сънено, като заситено коте до него. Младен й се усмихна широко.