Александра се разсъни напълно, когато Младен я взе в скута си и я целуна. Усети горещите му устни върху своите и устата й пресъхна. Отдръпна се грубо от него.
- Какво има? Ти трепериш - опита се да я прегърне отново той. Треперенето й се засили.
-Да смятам ли, че треперенето ти има нещо общо с мене?
- Смятай каквото искаш. Време е да тръгвам - отвърна Алекс. Очите му блеснаха ядосано и Младен сграбчи силно ръката й.
- Не мисля така. Сега ще ми кажеш какво става? Александра го погледна втренчено. Сега, когато страстта беше
задоволена, чувството й за самосъхранение крещеше в нея с пълна сила. Трябва да отдалечи този красив мъж от себе си, колкото се може по-скоро и по възможност завинаги. Как да му обясни, че се сбогува с него, като цялото й същество жадува близостта му. Беше достатъчно умна, за да знае, че връзката й с него излага на опасност не само нейния живот, но и на Петко. Трябва да скъса с него веднага, но в един миг се изкуши да го целуне. Възпря се навреме. Знаеше, че Младен е негодник, но му беше благодарна. Винаги се беше чудила какво е да усещаш страст, да познаваш интимното докосване на мъж. Беше уловила вкуса на тези неща днес следобед и се срамуваше да признае, че иска още. Но не от Младен. Той беше прекалено скъп за нея. За него щеше да плати с живота на най-верния си другар. Тя не можеше да си го позволи. Може би, ако цената бе само тя, би рискувала ,макар че той беше от онези мъже, които само вземаха, а не даваха нищо от себе си.
- Нищо неочаквано не става. Просто не ми е приятна близостта ти - отговори му Александра.
Младен се вгледа в нея с учудено изражение:
- Напротив. Неочаквано е. Преди няколко часа се молеше, стенейки за близостта ми, а сега изведнъж ти стана неприятна. Как става това? Не разбирам - той се наведе над нея. - Обясни ми!
Близостта му я изнерви още повече:
- Проклет да си! Това, което направи днес с мен, е непростимо. - Тя придаде на лицето си такъв силен израз на възмущение и обида, на какъвто изобщо е способен човек. - Не искам да те виждам повече.
Младен побесня. Хвана я и я разтърси силно:
- Глупости! Това, което направих днес, на теб ти хареса точно толкова, колкото и на мен, но щом действията ми днес толкова те дразнят обещавам следващия път ти да си отгоре, малката. Ще ти позволя ти да водиш.
Думите му като че ли я зашлевиха. Тя се задъха от възмущение:
- Как смееш? Наглостта ти ме отвращава.
Смутеното изражение на лицето й го накара да се замисли. Той реши да смени подхода:
- Ще ми простиш ли, ако се извиня, малката? - прегърна я Младен.
- Извинението не се приема - изфуча тя. - Благодаря ти за приятното прекарване. Ако някоя моя приятелка се нуждае от хубаво чукане, обещавам да те препоръчам. До тогава ти желая всичко хубаво. Сбогом - опита да се отскубне от прегръдките му тя.
Младен се намръщи:
- Не се съпротивлявай. Няма да те пусна, докато не се изясним.
- Този разговор приключи.
- Не е - опроверга я той. - Има някакво силно привличане помежду ни, Александра. И ти го усещаш, знам, че е така - допълни нежно той.
- Няма нищо, чуваш ли, нищо!
Хвана дръжката на вратата, готова да я отвори и да скочи навън, но той я държеше здраво. Трябва да наложи дистанция между себе си и Младен и то веднага.
- Къде отиваш?
- По-дапече от теб.
Младен се обърка и ядоса още повече. Къде изчезна сладката невинност на Александра? До преди десет минути света му се струваше прекрасен, а сега тя късаше с него. Смръщи вежди сърдито:
- Казах ти, че няма да те пусна. Защо се страхуваш от любовта?
- Любов! Тази думичка звучи доста странно в устата на човек като теб. Съмнявам се, че разбираш значението й и че изобщо си способен да изпитваш любов - забеляза Алекс.
- Може би съм влюбен в теб и искам да бъда с теб - проточи Младен. - Може би искам да бъда твой любовник и приятел.
- Да, може би свинете летят - отвърна троснато тя. - Нямам представа защо си мислиш, че си влюбен в мен и най-важното защо смяташ, че аз чувствам същото към теб, но те уверявам, че аз не съм влюбена в теб.
Макар че думите й предизвикаха ярост у него, Младен трябваше да си признае, че е възможно тя да не изпитва любов към него. Но това не е повод да я пусне да си отиде завинаги. Досега беше живял без любов. Никой, освен баба му не го бе обичал и той не обичаше никого, но сега когато срещна Александра се усещаше друг човек. Нещо дълбоко в него се бе събудило и той чувстваше, че може да живее без любовта й, но не и без нея. Ако сега я загуби, ще откачи. Щеше да се бори за нея и да я накара някой ден да изпита поне мъничко любов към него. А междувременно, ако любовта е толкова кратка, колкото бе чувал и желанието му към Александра изчезне, преди тя да е отговорила на чувствата му, той щеше да я пусне да си върви.