Той затвори вратата и потегли бързо към болницата. Барабанейки с пръсти по волана, Младен с лекота вземаше острите завои, облегна се назад и започна да подрежда в паметта си всички събития от вечерта. Нещо не му даваше мира. Присви очи и се опита да си представи отново по-младия крадец. Нещо дълбоко в него се размърда, когато си припомни черните очи на Алекс;не го напускаше чувството, че момчето не е това, за което се представя.
На следващата вечер Младен влезе в „Текила бар", още разстроен от снощния обир.
- Машин, тук сме!
Младен видя добрия си приятел и покорител на женски сърца Николай, Ники Усмивката, който му махаше от сепарето в ъгъла и се насочваше към него.
- Липсваше ни снощи, на мене и на Черния - приветства го Ники. - Търсихме те в „Червило", не отговаряше и на мобифона, после отидохме в казиното на хотел „Принцес". И двамата изгубихме цели състояния там - изръмжа Ники.
- Нуждая се от едно питие - каза Младен, махвайки на една сексапилна келнерка с къса поличка.
- Нещо се е случило - предположи Ники. - Не ми казвай, докато не дойде и Пламен. Искам и той да го чуе.
- Мене ли търсите?
Пламен Черния се присъедини към двамата си приятели, вдигнал въпросително вежди.
- Точно навреме, Черен - каза Ники. - Младен ще ни угощава със снощните си несполуки.
- Несполуки ли? - изрече провлачено Черния.
- Нищо по-малко от катастрофа няма да докара такова мрачно изражение на лицето на нашия приятел - увери го Ники. - Още не съм вечерял. Да отидем ли в ресторант „Берлин"? Младен може да ни разкаже историята си, докато похапваме.
Гняв кипеше в Младен, докато следваше приятелите си към ресторанта и поръчваше телешки стек и салата. Беше толкова зает да оправя кашата с Чавдар и да търси следите на крадците, че не беше ял нищо до момента, ако не беше коката нямаше да издържи две денонощия без сън и храна. Дори беше наел детективска агенция, за намери проклетите негодници. Отпусна се удовлетворен от свършената работа. Само преди час бе дал десет хиляди на майката на Чавдар за погребението, а що се отнася до детективската агенция, той й възлагаше големи надежди, тя е най-добрата. Създадена от бивши полицаи и следователи, които съчетаваха отлично приятелските отношения с бившите си колеги и бизнес отношенията с подземния свят.
Изгледа спътниците си. И двамата бяха най-добрите приятели, каквито някой би могъл да си пожелае. Мургавият Пламен имаше плешива глава и класически черти. Работеше рамо до рамо с него вече пет години и беше незаменим. Тъмнокосият Ники му беше приятел още от военното училище.
- Е, хайде, разказвай, човече - подкани го Ники. - Коя жена те изкарва от кожата? Къде беше снощи?
- В леглото на Ани. И тя изобщо не ме вбесява.
- Съпругът й те е хванал! - изхили се Черния. - Не е в твой стил да бъдеш толкова небрежен.
- Мъжът й със сигурност не ме е хванал - възрази Младен. - И няма защо да хитрееш толкова. За твое сведение, излязох от леглото на Ани малко след полунощ.
- Нещо се е случило, това поне ми е ясно - каза Ники.
- Наистина! - отвърна Младен.
Отпи голяма глътка от уискито, което келнерът беше сложил пред него и рязко остави чашата на масата.
Горната устна на Ники се повдигна развеселено:
- Свалил си щерката на някой бос и разгневеният татко те е погнал. Кога ще се научиш, че дъщерите на големите босове не са за такива като нас?
- По дяволите! - избухна Младен. - Ще престанеш ли? Знаеш, че предпочитам бедни, опитни жени. Не искам да имам нищо общо с разглезени пикли. Двама крадци спряха колата ми снощи на пътя. Взеха пръстена на баба ми, към пет хиляди и гръмнаха Чавдар. Умря точно когато стигнахме болницата.
Ники подтисна едно изхилване.
- Трябва да са усетили, че е лайно и са решили да ти направят услуга. А и сигурно не са знаели, че си бивш шампион по карате. Не ти прилича да те сварват така неподготвен.
- Спях - измърмори Младен.
Последва кратка пауза, когато келнерът сложи пред тях чиниите с храна.
- Ани е легендарна мъжемелачка - поде Пламен, вземайки вилицата си. - По дяволите, дори аз бих се изтощил след няколко часа в леглото й. А как умря Лайното?