- С мен ще ти бъде хубаво, малката. Вече нищо няма да ти липсва. Ще разполагаш с много пари. Аз съм щедър с хората, които го заслужават, а ти заслужаваш да живееш като принцеса - заговори й тихо Младен. - Остани с мен. Не се страхувай.
-Ти не разбираш! Опасен си!
О, господи, нима беше казала твърде много?
- Успокой се, Александра. Ще те пусна да се прибереш у дома, но не сме приключили с тебе. Нищо няма да приключи, докато желанието ми към теб не си отиде.
Александра побесня. Никой досега не я беше обиждал така. Нямаше да позволи на тази крастава от пари жаба да продължава да я унижава.
- Значи аз съм твоето развлечение за тази седмица или може би за този месец? - озъби му се тя. - Не си прави труда да ме търсиш повече. От сега ти казвам, че сметките ти ще излязат криви. Не се нуждая от парите ти, а теб няма да те погледна вече дори и да си последния мъж на земята.
- Не се бори, малката, ще стане така, както аз искам. От мига, в който видях тези черни очи...
Той млъкна със замислено изражение.
Алекс стаи дъх, когато през тялото й пробягаха тръпки на страх. Зачака трепереща той да продължи.
- Съжалявам, разсеях се. Знам, че се запознах с тебе на Виенския бал, но умът ми отказва да приеме, че това е била нашата първа среща - той разтърси глава. - Както и да е. Утре ще мина да те взема към осем вечерта. Бъди готова - и той й лепна звучна целувка на нослето. - Сладки сънища, малката.
Почти припаднала от облекчение, че Младен не я е разкрил, Алекс слезе от колата и се закле да избягва на всяка цена прекалено сексапилния и твърде интелигентен Младен.
Разстроена се прибра в стаята си и си легна. Събитията от изминалия ден започнаха да се редят в главата й в такава перфектна последователност, сякаш гледаше филм. Някои от сцените в главата й бяха толкова еротични, че тя стисна очи, за да прогони срамния спомен. Преди съня да надделее, Александра осъзна, че стиска рубинения пръстен в дланта си. Бъди проклет, Младене. Не веднъж. Трижди проклет. Ти открадна душата ми, но няма да ти позволя да ме унищожиш. Твоята жертва ще бъде твоят палач. Аз ще оцелея. На всяка цена. Ще оцелея - с тези мисли заспа.
Младен се взираше сляпо във входа на блока, в който беше изчезнала Александра. Не му харесваше особено, че тя не отговаря на чувствата му, но беше решен твърдо да я има дотогава, докато я желае и да пренебрегва съпротивата й, доколкото е възможно. Това им е лошото на ученичките, не са достатъчно зрели, за да оценят по-достойнство истинската страст. Докато зрелите жени знаят какво е връзка без любов. Труп. Изстинал труп, който примирително докосваш с надежда за любов в бъдеще, защото това е единственият начин да задоволиш зова на природата и да преживееш до следващия ден. До днешния ден и той самият живя по-този начин, но вече не. Младен беше сигурен в едно - между тях двамата съществува такава изпепеляваща страст, каквато малко хора имат късмета да изживеят в живота си. И нямаше намерение гордостта на едно младо момиче да му попречи да изживее този дар от бога до край.
Погледна часовника си. Беше малко преди полунощ. Засмя се. Тази непокорна хитруша беше завладяла до толкова ума му, че той прекара няколко часа в мисли за нея на тъмния и безлюден паркинг пред блока, без да има представа за времето.
Каква жена само и какъв ден. Скуката, която изпитваше напоследък отстъпи пред еуфорията. В Александра нямаше нищо скучно и сега беше негова. Той беше в толкова добро настроение, че реши да го сподели с приятелите си. Не му се прибираше в празната къща. Приготви се да тръгва, когато мобилният му телефон иззвъня.
-Да!
- Господин Николов. Детектив Станков Ви безпокои от детективска агенция „Станков и СИЕ". Простете за късния час, но обстоятелствата го налагат.
- Прощавам ти. Кажи сега какво гори?
- Следата, г-н Николов, следата. И ако не действаме веднага ще я изпуснем.
- Говори по-същество - изръмжа Младен.
- Намерихме единият от крадците. Имаме сведения от негов роднина, че той се готви да се укрие. Усетили са ни. Утре рано сутринта ще напусне столицата. Всъщност имаме голям късмет. Трябвало да замине днес, но останал да уреди семеен проблем.
- Искам име и адрес.
- Разбира се. Петко Иванов Спасов, квартал „Княжево", улица „Витошки проход" №23. Къща е. Живее заедно с майка си и втория си баща, който всъщност е и нашия информатор.
- Сигурни ли сте, че той е човекът?
- Напълно. Желаете ли съдействие за премахването на проблема. Разполагаме с най-добрите специалисти. Гарантираме дискретност и чиста работа. И не на последно място за нас е удоволствие да работим за такъв щедър клиент като вас.