- Не. Оттук нататък поемам аз. За коя групировка работи Петкан.
- Не, Петкан, а Петко. За никоя, това улеснява по-нататъшните Ви действия.
Младен се замисли. Нещо го притесняваше и той веднага разбра какво.
- Той ли е мозъкът?
- Не. Баща му се кълне, че Петко няма достатъчно мозък в главата, за да организира серия от обири, но не може да посочи съучастника му. А за съжаление в нощта на проследяването не се приближихме достатъчно, за да го идентифицираме и го изпуснахме, негодника. Сигурен съм обаче, че ако подходите правилно към Петко, той ще си изпее всичко. И за това имаме специалисти.
- Направихте достатъчно, благодаря. Свършихте добра работа, момчета. Ще работим и в бъдеще заедно, но по друг казус. Лека нощ!
- Винаги на вашите услуги. Лека нощ, г-н Николов.
Младен затвори и подкара колата към „Текила-бар", където беше сигурен, че ще открие приятелите си. Бързаше да ги хване, преди да са се напили. Трябваше да съставят план веднага и да действат бързо. Нощта щеше да е дълга, а утрото щеше да донесе последния изгрев за един човек от Княжево.
V.
Докато шофираше по пустите софийски улици, Младен нямаше представа, че в този момент приятелите му обсъждаха любовния му живот.
След десет минути Младен пристигна в „Текила". Забеляза Ники, седнал в едно от кожените сепарета да се закача със симпатично младо момиче и отиде при него. Ники го поздрави и обърна гръб на девойката.
- Звънях ти няколко пъти на мобилния днес, но ти не отговаряш - започна той.
- Къде се изгуби, бе човек? С Черния започнахме да се притесняваме.
- Целият следобед бях зает - отвърна Младен. - Беше такъв прекрасен следобед, най-хубавият в живота ми, че и за секунда не помислих за вас.
Ники се ухили до уши.
- Ура! Спечелих баса.
- Какъв бас? - обърка се Младен.
- С Черния се хванахме на бас за десет хиляди. Той твърдеше, че ще забравиш за малката, защото тя би ти донесла само главоболия, а и никога не си падал по пикли. А аз твърдо му заявих, че един от нас е срещнал жената на живота си и до една седмица ще я вкара в леглото. Е, разказвай, как е малката?
- По-добре от очакването, но сега не това...
- Знаех си. Трябва да го отпразнуваме. - прекъсна го Ники и се обърна към сервитьорката. - Захърче, бутилка черно Джони и ядки, и побързай.
Младен му отправи унищожителен поглед.
- Тази вечер няма да се пие. Къде е Черния? Имаме работа за вършене.
- В тоалетната - нацупи се Ники. - С една барманка. Каквато и да е работата, сигурен съм, че може да почака.
- Не може - тросна се Младен. - Ще отида да измъкна Пламен от кенефа и ще ти обясня. По твоята област е.
Младен тръгна, но преди да се отдалечи се обърна към Ники и предупредително размаха пръст.
- Не пий.
Ники му козирува кисело, докато гледаше как приятелят му влиза в мъжката тоалетна.
Младен ритна с все сила вратата на единствената затворена кабинка в тоалетната. И срещна изненадания поглед на Пламен. Момичето, което беше коленичило пред него дори не трепна. Сигурно е друсана или пияна - помисли си Младен. - А може би и двете.
- Черен, имам нужда от помощта ти.
Черния не отговори, а хвана косата на момичето и дръпна рязко.
- Купонът свърши, Люси. Друг път ще довършиш.
Момичето избърса една тлъста лига, която се бе стекла от устните му, докато смучеше големия член на Пламен и измънка.
- Не се казвам Люси.
- Всички курви се казвате Люси.
Пламен вдигна ципа си и последва приятеля си към сепарето. Младен изгледа сериозно побратимите си:
- Намерихме единият от обирджиите. Живее в Княжево и се кани рано тази сутрин да ни избяга.
- Това е добра новина - отвърна Ники в типично неговия оптимистичен стил. - Какво искаш да го правим?
- Смятам да приключим с него веднъж завинаги, но не и преди да е изпял съучастника си и преди да ми е казал, какво е направил с рубинения пръстен на баба. Някакви предложения как и къде да стане това?
Около пет-шест минути никой не продума. Компанията изглеждаше сериозна и замислена. Ники пръв наруши тягостната тишина.
- Тук не е мястото за подобни шеги, приятелю. Заведението се подслушва от службите. Неволно можеш да привлечеш вниманието върху себе си - той бръкна в джоба си и остави няколко едри банкноти на масата. - Да тръгваме. Знам къде да отидем и съвсем точно как ще се забавляваме.
Навън в хладната нощ, вече на безопасно разстояние от любопитните очи и уши на изпълнителната власт, Ники обясни плана на верните си приятели:
- Трябва да отидем до вкъщи да вземем МОХЕРО на тате. Младен и Пламен избухнаха в силен смях.
- Никифорее, чавка ли ти е изпила акъла? Каква работа ще ни свърши стария москвич на баща ти? - попита Младен.