Петко мълчеше. Младен го удари силно с приклада по гърба:
- Казвай, знаеш ли кой съм?
- Да - отвърна през зъби Петко.
- Кой? - изръмжа Младен.
- Младен Николов.
Черния докара москвича до тях, а Ники отвори багажника.
- Много бавно с лявата ръка извади пистолета и го хвърли на земята - заповяда Ники.
- Нямам оръжие - отвърна Петко.
Ники отскочи, завъртя се във въздуха и го удари с крак в лицето. Петко падна и от носа и устните му рухна кръв, а Ники бързо го претърси.
- Чист е.
- Влизай в багажника - нареди Младен.
Кашляйки и плюейки кръв, Петко се изправи на крака, олю-лявайки се. Приятелите го натикаха в багажника и групичката потегли.
Будилникът звънна в шест без десет и Александра отмести завивките, не спа добре. Прозорецът показваше мрачно зимно утро сякаш природата бе в унисон с нея. Сънят й бе лек и неспокоен. През цялата нощ се буди и заспива отново. Измъчваше я някакво лошо предчувствие. Една огромна буца беше заседнала в гърлото й и тя чувстваше, че всеки момент ще се разплаче без причина. Не знаеше какво точно я тревожи, но инстинктивно усещаше, че е свързано с Младен.
Седна в леглото и завъртя рубинения пръстен на пръста си. Погледна се в огледалото срещу нея. Видя се крехка и ранима в памучната си бяла нощница с прегърбените си рамене и боси крака. Дребното й слабо тяло изглеждаше изпито, сякаш животът я бе напуснал.
Младен... След последната им среща нищо в нейния свят не беше каквото трябваше да бъде. Алекс чувстваше с всичките си сетива опасността. Огромен черен облак беше надвиснал над нея и тя за първи път не знаеше какво да прави. Как да спаси и себе си, и хората, които обича? Объркани емоции кипяха в нея. От една страна беше странното чувство на загуба и безизходица, което разяждаше цяла нощ душата й, от друга твърде много й харесваше да бъде с Младен, макар да знаеше, че намеренията му са непочтени. Щеше да я използва, докато му омръзне, но поне искрено казваше какво иска от нея. Не даваше фалшиви обещания. И за едно нещо беше прав: Човек се влюбва веднъж в живота и само глупак би отхвърлил любовта.
Александра остана още няколко минути в стаята си, като опита да прогони мрачните мисли от главата си, оправи си леглото и остави пръстена под красива малка възглавничка с формата на сърце, после влезе в банята да си вземе душ. Пусна водата, съблече нощницата и когато свали бикините си, видя малко петно засъхнала кръв. Малкото доказателство, че вчерашният ден не е бил сън бе капката, която преля чашата. Горчиви сълзи замъглиха погледа й, скриха петното и тежко закапаха по гърдите й. Като че ли се опитват да измият мъката от сърцето ми - тъжно си помисли тя. Заплака безутешно, сякаш бе изгубила близък човек, а не девствеността си. Тялото й се тресеше, остра болка режеше гърдите й докато парата от водата изпълни скромната баня и прегърна малката си обитателка.
Почукване на вратата изтръгна Александра от сълзите:
- Побързай Сиси. Ще закъснееш за училище.
-Добре, мамо. Излизам след минута.
Потънала в мисли, тя довърши закуската си под критичния поглед на майка си. Чувстваше се глупаво да плаче за изгубената си девственост като някоя лигла. И без друго от години лъжеше съученичките си, че е била с мъж. Трябваше да се радва, че се е отървала от това бреме и то с такъв красив мъж. А що се отнася до Младен, беше сигурна, че ще изпълни заканата си и довечера ще я потърси, но дотогава имаше достатъчно време да измисли как да му се изплъзне, сега трябва да се настрои за училище. До края на учебната година оставаха три месеца, а това означава, че класните и тестовете започват. Тя се надяваше да изкара добри оценки на тях и така да се отърве от матури.
Погледна часовника. Наближаваше осем часа и тя почувства огромна празнина в гърдите си. Изглежда усещането се е изписало на лицето й, защото майка й неодобрително поклати глава.
- Напоследък не изглеждаш добре. Тревожа се за теб. Кажи ми, маме, какво има?
Александра веднага си придаде ведър вид:
- Всичко е наред, майко. Може би малко се притеснявам за тестовете по математика. Никога не съм била силна по този предмет, а завършвам и ми трябват високи оценки за дипломата. Без тях няма да мога да кандидатствам право.
- Глупости. Не можеш да ме заблудиш - махна с ръка майка й. - Не математиката те трови, има нещо друго. Вечно си замислена, разсеяна, ето очите ти и днес са зачервени...
И майка й ахна и закри с ръка устата си, сякаш е разгадала тайната:
- Да не вземаш наркотици? Александра завъртя очи нагоре:
- Знаеш добре, че мразя дрогата във всичките й форми, а единственото, което мразя повече от нея са хората, които я вземат. Това са слаби, жалки хора, осъзнали безсмисленото си съществуване, които нямат доблестта да скочат от моста или да се гръмнат и така да освободят света от паразитите, а се убиват бавно и измъчват най-близките си хора.