- Щом казваш, скъпа. Вярвам ти - успокои се майка й. Алекс пристъпи напред и целуна майка си по бузата.
- Е, добре, аз тръгвам. Ти се опитай да не се тревожиш, майче. Наистина съм добре.
Петко повдигна глава, когато багажника се отвори, лицето го болеше ужасно от удара, изплю още едно парче счупен зъб и опита да опипа костта на подутия си натрошен нос. Знаеше, че ще умре. Усещаше го, но не му пукаше. Надигна се да види къде ще удари неговият час, премигна няколко пъти, за да фокусира и различи в утринния сумрак вода. Много вода. Сигурно ще ме удавят. Помисли той, когато два чифта силни ръце го измъкнаха от багажника.
Нападателите му го завлякоха на импровизирано дървено кейче. Смъкнаха го на земята и го завързаха разпнат като Исус Христос.
- Сега слушай внимателно и внимавай, какво ще ми отговориш, защото ако отговорът не ми хареса, много ще те заболи - изсъска Младен. - Как се казва съучастника ти?
- Еби си пичката майчина. Така се казва. Младен клекна до него и го изгледа злобно: -Давай, Ники, ти си наред.
Никифор му натика в устата парцал, омазан с бензин и Петко усети наранената си уста да гори. Но не за нея се тревожеше. Обърна глава вдясно и видя коленичилия Ники да вади от стара кожена торба дълги гвоздеи и чук. Разбра, че го очаква нещо много болезнено и паниката го завладя. Опита да се измъкне, но беше вързан толкова здраво, че едва помръдваше.
Не го заболя, когато пирона проникна в китката му с първия удар на чука, усети само парене. Той тъкмо реши, че изглежда по-страшно, отколкото е всъщност, когато остра болка раздра ръката му. Извика, но парцалът заглуши викът му. Болката беше нетърпима. И тялото му се разтресе от конвулсии. Опита се да си поеме дълбоко въздух през носа, но едната му ноздра беше напълно запушена от счупените костици, а в другата имаше голям съсирек кръв, който се движеше нагоре надолу при всяко вдишване и издишване.
Вторият удар на чука беше наистина ужасяващ. Закова ръката му за кея. Той не издържа отпусна се и усети урината си да затопля краката и седалището му. Болката бе толкова силна, че го караше да се мята и скимти. Китката му пулсираше болезнено. Някой махна парцала от устата му и Петко най-сетне успя да поеме голяма глътка въздух.
- Как се казва съучастника ти? - повтори Младен въпроса. Петко изхриптя, пое дълбоко дъх и изкрещя:
- Майната ти.
- Ники, ти си - нареди Младен.
Процедурата се повтори и с лявата ръка на Петко. Той почти изгуби съзнание, но една кофа ледена вода от язовира го върна към жестоката реалност.
Младен дръпна Ники встрани:
- Твърдо копеле е! Възможно е да не издаде съучастника си -каза Младен.
- Глупости! Като му закова ходилата ще си изпее всичко - отвърна Ники.
Двамата приятели се върнаха при Черния и треперещия от студ и от болка Петко.
- Махни му пак парцала - заповяда Младен на Ники.
- Кажи ми как се казва и къде живее и обещавам да изхвърля пироните в гьола и да те върна вкъщи жив - каза Младен.
Зъбите на Петко тракаха от студ и от страх:
- Казах ти - прошепна той. - Майната ти.
Младен се наведе над него и сложи ръка на челото му и започна да го гали:
- Предлагам ти сделка за последен път. Дай ми организатора и ще те пусна. Твърдо момче си, разбрах. Глупаво е да продължаваш да се правиш на мъж.
Петко мълчеше и дишаше накъсано.
- Какво предпочиташ - да ти заковем ходилата и топките за кея или да се прибереш вкъщи на топло, да хапваш кифлички и да си пийваш кафенце?
Петко го погледна с такава омраза в погледа, че Младен отдръпна ръката си като попарен. Само още един човек на този свят ме е гледал така. Александра. Не бива да мисля за нея докато върша това. Ще я омърся - укори се Младен.
- Казвай копеле? - изрита то Пламен.
- Майната ви - задави се Петко.
Отново навряха парцала в устата му. Извъртяха единия му крак в удобна за тях позиция и го заковаха. Петко не беше подготвен за болката, която изпита, въпреки пулсиращите си наранени ръце. При-тъмня му пред очите и преди да изгуби съзнание, разбра, че се е насрал и се усмихна.
Петко се свести и непоносимата болка се върна. Сега го болеше цялото тяло. Ники беше коленичил до него и му слагаше инжекция във врата. Петко погледна нагоре, небето вече порозовяваше. Скоро ще се съмне - помисли той.
- За последен път те питам - приближи се Младен. - Кой е съучастникът ти?
Петко мълчеше.
- Добре! Кажи ми тогава какво направи с рубинения пръстен? Петко го погледна объркано, но нищо не отговори.