- Хайде, момчета, да приключваме - нареди Младен.
Ники и Пламен отидоха до колата и взеха тежкия железен капак и късо дебело въже. Младен взе една тесла, натисна силно счупи китката на Петко и извади пирона. Петко квичеше като животно. Младен извади всички пирони, върза единия край на въжето за капака на шахтата, а с другия завърза краката на Петко.
- Помогнете ми, момчета - помоли той.
Ники и Пламен хванаха капака, а Младен повлече Петко като парцалена кукла. Приятелите дружно застанаха в края на кея и изхвърлиха товара си в дълбоките води на язовира.
Петко усети ледената вода да обгръща тялото му. Тежестта на краката му го теглеше към дъното и той потъваше бързо. Водата беше черна и мътна. Петко погледна към повърхността и видя първите слънчеви лъчи да играят с водата. Тялото му изтръпна от студа и вече не го болеше. Въздухът в дробовете му гореше. Той не издържа и се подаде на инстинкта. Отвори уста и усети как водата заедно с едно водорасло нахлуха в дробовете му. Оставаш сама, Алекс. Прости ми, любов моя - бяха последните му мисли преди да се предаде на мрака.
Младен се прибра вкъщи премръзнал, уморен и ядосан. Не успя да разбере кой е дребния крадец и може би никога няма да го открие. И не обичаше да убива. Това изсмукваше всичките му сили. Колкото по-често му се налагаше да го прави, толкова по-малко му харесваше. Захвърли якето си на пода и се строполи на дивана. Забеляза засъхналото кърваво петно, легна с лице към него и го обгърна с ръка. Точно от това имаше нужда сега. Да се докосне до нещо чисто и красиво. Александра. Мисълта за нея върна усмивката на лицето му. Ароматът й, кожата й, споменът за малката в ръцете му го накара да се почувства добре. Той затвори очи и се унесе. В съзнанието му изплуваха устните й, меки и сладки. Младен примлясна, сякаш усетил вкуса им, копринените й коси, които галят ръцете му и очите й, толкова черни и блестящи, дълбоки, като небе в лятна нощ с всичките звезди на него. Нещо в паметта му се обърка и той отвори стреснато очи. За миг му се стори, че видя очите на Александра върху лицето на крадеца, но само за миг. Младен тръсна глава, прегърна отново петното и заспа с мисълта, че довечера отново, ще има Александра.
Гошо Гъбата отпиваше бавно от чашата си ароматно кафе в пицария „Палас" на булевард „Витоша" и чакаше магазина за мобилни апарати на отсрещната страна на булеварда да отвори. Като политик лицето му бе познато на обществеността, затова днес той се облече спортно с нахлупена ниско над челото бейзболна шапка, като се надяваше с този си вид да може да се движи незабелязано из центъра на града. Отхапа голям залък от топлия кроасан и задъвка доволно. Решен да възстанови честта си, той знаеше какво трябва да направи и не се страхуваше да действа. Бръкна в джоба на якето, за да се увери, че листчето хартия все още е там. От нощта на Виенския бал той сякаш живееше в кошмар. Всички му се подиграваха, задето Младен Николов с помощта на приятелите си му измъкна мадамата изпод носа. Тъкмо успя да потуши подигравките в парламента, когато един уважаван всекидневник пусна статия на първа страница, която съвсем подробно описваше скандалната история. Бяха объркали името на девойката и представяха Младен Николов като виден столичен бизнесмен, което правеше унижението му само по-голямо. Явно кучият син има по-голяма власт в медиите от мен. Да видим сега дали мъртъв ще го зачитат толкова колкото и жив - закани се Гошо Гъбата. Плати сметката си, като изчака да му върнат рестото от шейсет стотинки, прекоси улицата и купи от сънения продавач евтин мобилен апарат и сим карта без абонамент.
Вече на улицата той сглоби сръчно апарата и набра номера от листчето. Дъхът му излизаше на облаци гъста пара в студеното февруарско утро.
- Ало - обади се дълбок мъжки глас.
- Добро утро! Търся Командира - каза Гошо Гъбата.
- Слушам.
- Имам три лица за вас, господин Командир, експресна поръчка.
- Кои са? - попита командира.
- Младен Николов и двете му псета, Никифор и Пламен Черния. Чували ли сте за тях?
-Да. Ще ви струва сто хиляди долара. Устройва ли ви?
- Да? Колко време ще ви трябва? - нетърпеливо попита Гошо Гъбата.
- Обикновено в рамките на един месец след получаване на информацията извършваме услугата Изпратете ми информация за обичайните им места на посещение, трите им имена, адреси и снимки на пощенска кутия номер шестнайсет осемнайсет София.
Гошо Гъбата се намръщи недоволно. И преди беше използвал Командира, но само за сплашване той действаше до две седмици. Мисълта, че трябва да чака цял месец, за да види контето Младен мъртъв не му хареса. Това означаваше още месец да търпи подигравки и да се крие от медиите.