- Добре! - въздъхна примирено Гъбата, от опит знаеше, че с Командира не се спори. - Къде да оставя парите?
- След два дни сложете петдесет хиляди гущерчета в черен сак, наемете такси в девет часа сутринта и се движете по околовръстния път от Симеоновско шосе по посока Люлин, преди светофара на Драгалевския път изхвърлете сака в тревата и продължете с таксито, без да спирате. Останалото ще платите след приключване на работата. Съгласен ли сте?
- Да, но... - почеса се по врата Гошо Гъбата. - Как ще ви платя другите петдесет хиляди!
- Ние ще Ви осведомим за начина на плащане, след като свършим поръчката - обясни с твърд тон Командира.
- Да, но как ще го направите, като след разговора ще изхвърля телефона? - продължаваше да упорства Гъбата.
Слушалката заглъхна за минута.
- Не се тревожете за това. Имаме си начини. Ако всичко мине както трябва, очаквайте обаждане.
Командира затвори и Гошо Гъбата изхвърли телефона в първата кофа за боклук, която срещна.
Скоро, много скоро никой вече няма да посмее да се надсмива на Гошо Гъбата - помисли той. Ще им покажа аз кой е Гошо. След като ликвидирам видното столично бизнесменче, ще се заема с курвето Александра. Хубавичко подредих баща й -усмихна се на спомена той. Сега е ред на щерката. Ще я продам на Кондьо за проститутка в Турция. Като започне да смуче рязаните пушки, ще почне да си мечтае за мен и да съжалява, че не прие предложението ми - чертаеше следващия си коварен план Гошо Гъбата.
Изкъпан и гладко избръснат, Младен спря автомобила си пред дома на Александра в осем без десет вечерта и натисна клаксона два пъти. Както очакваше, тя не се появи, но той беше подготвен. Вече познаваше достатъчно непокорния й нрав и очакваше с нетърпение хитринката, която е подготвила, за да му се изплъзне. Той нямаше да й позволи, разбира се, но му беше забавно.
Да видим как ще реагираш на това, малката - усмихна се със задоволство Младен и изкачи стъпалата до втория етаж, като ги вземаше по две на веднъж. Натисна звънеца и зачака.
Отвори красива дребна блондинка на средна възраст:
- Какво обичате?
- Вие ли сте майката на Александра? - любезно попита той. -Да...
И преди смаяната женица да може да реагира, той й пъхна огромен букет червени рози и кутия скъпи шоколадови бонбони в ръцете.
- Добър вечер, госпожо! - целуна я Младен по-двете бузи. - Много ми е приятно да се запознаем. Казвам се Младен Николов.
Младен я прегърна през раменете, вмъкна се в апартамента и затвори вратата под объркания поглед на фината дама.
- Моля да ме извините за закъснението. Обикновено съм точен, когато съм канен на вечеря, но задръстването в София е кошмарно - продължи театъра Младен.
Майката на Александра се опули съвсем при последните му думи.
Младен й се усмихна сладко и придаде на лицето си най-невинното и мило изражение, на което беше способен. Изглежда, на госпожата й хареса, защото се окопити и най-накрая продума:
- Заповядайте, моля! - поведе го тя към малката спрегната кухничка и го настани на един стол със съмнителна здравина.
В мига, в който Младен седна това чудо започна да скърца и пука доста обезпокояващо, така че накара Младен да заеме стойка на изкарал тежка любовна нощ хомосексуалист.
- Моля да ме извините, младежо, за необичайното посрещане, но изглежда дъщеря ми е забравила да ме предупреди, че е поканила гост за вечеря - закърши притеснено ръце жената.
- Не се притеснявайте, госпожо. Не съм гладен, но признавам, че изгарях от нетърпение да се запозная с вас и с по-голямата ви дъщеря. Толкова много съм слушал за вас - погледна я невинно Младен.
- Иска ми се да можех да кажа същото, но напоследък Сиси сякаш не е на себе си. Станала е много е разсеяна и раздразнителна. Ето и днес, поканила е приятел на вечеря, а още не се е прибрала, дори не се обади да ни предупреди за закъснението. С кака й много се тревожим. Това не е типично за нея.
- Не се тревожете, госпожо. Сигурно скоро ще се прибере - успокои я Младен - мога ли да я изчакам тук.
- Разбира се, моето момче! Първо ще хапнеш нещо, а после ще отидеш в стаята й да гледаш телевизия, докато тя се прибере. По-късно ще те запозная с Меги, голямата ми дъщеря. Сега тя приспива внука ми - усмихна се дамата.
- Благодаря, госпожо! - кимна Младен.
- Аз съм леля Тошка. Говори ми на ти. Приятелите на дъщерите ми са и мои приятели - протегна му ръка тя.
Младен пое изящната малка ръка и я целуна почтително. Ето на кого прилича Александра - помисли си Младен. Но има нещо различно. Заразглежда той зрялата дама с интерес, познал в нея чертите на любимата жена. Александра е дива, първична, неподправена, докато майка й е сякаш нереална, така изящна и ранима. Сякаш този свят е недостоен за нея. Той винаги се бе чудил как изглеждат светиците. Сега пред него стоеше една от плът и кръв. Тази жажда за живот, това непоколебимо желание да оцелее на всяка цена Александра сигурно е наследила от баща си.