Младен чу стържещ звук откъм входната врата. Тя си идва. Скочи от дивана и застана мирно в средата на стаята готов да козирува: „Какъв съм глупак". Седна и си придаде безгрижен вид, но дъхът му издайнически свистеше. Чу се суматоха в коридора и той се досети, че Александра е разбрала за визитата му. Само след миг вратата се отвори и тя нахълта в стаята. Приличаше на разярена хала.
- Добър вечер, малката! - изхили й се Младен. - Готова ли си за купон?
- Какво правиш тук? - изсъска в отговор тя.
Той присви очи и я огледа нагло от глава до пети. Тя е прекрасна - прецени той. Облечена в прости дънки и тениска, катранените й коси се спускаха диви, къдрави, непокорни до ханша, без грим сенките по-очите й и умората личаха ясно, но яростта в очите й... Господи този блясък, като звезда, раждаща се в черния всемир с експлозия и не моли, настоява за живот. Тези очи готови за битка. Да. Сега Младен ги позна. Как съм могъл да бъда толкова сляп? Търсих крадеца под дърво и камък, а той през цялото време е бил тук. Под носа ми. В ръцете ми.
- Какво, езика ли си глътна? - настоя Александра. - Казвай какво правиш тук?
- Дойдох да те взема, съкровище. Както се разбрахме - отвърна й иронично Младен.
Тя пристъпи към него, сграбчи брадичката му и дъхът й опари лицето му.
- Никога. Никога вече не си позволявай да доближаваш семейството ми и да влизаш в дома ми без покана - с накъсан от злоба шепот изрече предупреждението си тя. - В противен случай ще ме принудиш да ти покажа какво могат да сторят четиридесет килограма с един сто и петдесет килограмов мъж. Разбра ли?
С тих стон, който изразяваше едновременно отчаяние и желание, Младен я грабна в скута си. Вдигна едната си ръка към тила й, с другата я притисна страстно към мускулестото си тяло.
- Това вече съм го виждал, обич моя - прошепна на устните й той и устнете му завладяха нейните в жадна, покоряваща целувка... целувка, изпълнена с любов и отчаяние, с увереността, че е за последен път.
Беше се заклел, че ще убие крадеца, а той винаги спазваше обещанията си. Младен ненаситно целуваше миглите, слепоочията, шията й, но устните му всеки път се връщаха към устните й, сякаш искаше да запечати завинаги вкуса й в паметта си, да открадне душата и сърцето й, да ги задържи завинаги в своята власт.
Ръцете и устните му изразяваха обожание. Ласките му бяха властни, груби и същевременно възбуждащи и я накараха да забрави яда си. Изпълнена с инстинктивно желание, Александра отговори на целувката и вля в нея цялата си любов и нежност, която не смееше да изрази с думи и усети със задоволство как той се разтрепери от желание под нея.
- Колко си нежна и сладка...
Александра го отдели от себе си. Щом чу недоволната му въздишка, тя взе лицето му в длани.
- Не тук. Мама може да влезе всеки момент. Младен я изправи на крака.
- Тръгваме - обяви той. -Не!
Той се закова на място и я изгледа студено.
- Избирай! - леденият му тон я удари. - Какво предпочиташ? Да ти смъкна гащите още тук и сега или да дойдеш с мен вкъщи?
Погледът му я пронизваше.
Алекс се изненада от реакцията и тона му. В този момент тя си даде сметка с какъв човек се е забъркала и се изплаши: Този мъж не вярва нито в бога, нито в дявола. Мъж, готов на всичко, за да задоволи страстта си. Егоист. Той ще ме погуби, ако аз не го премахна.
Тя разбра, че няма избор и кимна примирено. Младен я хвана за ръка и я изведе от стаята. Намери майка й в кухнята и набързо скалъпи една опашата лъжа.
- Лельо Тоше, ние излизаме - заговори я Младен с мазен тон. Александра се стресна от рязката промяна в настроението му.
Какъв двуличник - реши тя. - Извъртя се на сто и осемдесет градуса за по-малко от минута.