Тя стоеше отстрани и се учеше как да бъде лицемерка. Наблюдаваше как Младен се приближи към майка й и докато сладко й се усмихваше, я лъжеше безсрамно:
- Майка ми има малко хотелче в Драгалевци и всеки петък организира шумни празненства, които продължават до зори. Искам да заведа Александра да се позабавлява след изтощителната седмица, а и ще използвам случая да я запозная с мама.
- Чудесна идея, моето момче - приветства предложението му майка й. - Сиси има нужда да се поразсее. Напоследък изглежда много угрижена.
И има защо - реши Младен.
- Права си, лельо Тоше. Може да останем да преспим при мама. Не искам да рискувам да карам пил. Пускаш ли я?
Александра се облещи, когато видя майка си да прегръща Младен.
- Пускам я. Младите имат нужда от развлечения.
- Благодаря ти, лельо Тоше - на свой ред я прегърна Младен.
- Ти си възпитано и отговорно момче. Как няма да я пусна? Сигурна съм, че дъщеря ми е в добри ръце.
- Довиждане, лельо Тоше - каза Младен и помъкна Александра към външната врата.
- Приятно прекарване. Да я пазиш, Младенчо, и не прекалявайте с алкохола.
- Обещавам - махна за сбогом Младен.
Алекс не можеше да повярва, че майка й я пусна толкова лесно да прекара нощта с напълно непознат. Явно чара на Младен бе омаял и майка й. Той не е мъж, а дявол - реши тя. - Не хитрец, а подлец. Перфектният лъжец - продължаваше да разсъждава тя. Как само се справи с мама? - Не можа да не се възхити тя. Аз имам много да уча, за да достигна неговата класа в лъжата и манипулацията.
През целия път Младен мълчеше. От време на време поглеждаше към нея и отново се съсредоточаваше в пътя. Движенията му бяха резки и непремерени. Чувстваше нервите си опънати до крайност.
Докато стигна до вкъщи трябва да реша, какво ще правя с нея -повтаряше си той.
Винаги се бе придържал към старата максима: „Всяко решение е по-добро от колебанието." Този път обаче просто не можеше да реши какво да прави. Как да постъпи? В мига, в който решаваше да остане верен на себе си и да я убие, я поглеждаше и осъзнаваше, че не може да я нарани.
Защо? Защо тя се оказа крадецът? Защо съдбата първо му правеше подарък, а после го зашлевяваше през лицето? Изведнъж му хрумна налудничава мисъл. Може би тя не е крадеца - убиец. Възможно е да е купила пръстена от някоя заложна къща и няма нищо общо с обирите. Глупак. Откъде бедна ученичка ще намери пари за скъп пръстен?
Младен спря колата пред дома си.
- Слизай! - нареди той.
Александра се подчини мълчаливо и го последва в къщата. Младен тръгна право към спалнята и й проговори отново едва след като затвори вратата зад гърба й.
- Събличай се и лягай!
Тя започна сериозно да се безпокой от държанието му. Той се държеше като разярено животно. Съзнаваше, че с нещо го е предизвикала, но не разбираше с какво. Едва ли жалкият й опит да го избегне тази вечер го е ядосало толкова много.
Скри треперещите си ръце в джобовете на якето си и се обърна към него с намерението да го попита за причината, поради която се държеше толкова лошо с нея, но го погледна и се спря на време. Видя го и не го позна. От мъжа, в който се бе влюбила не бе останала и следа. Гласът на Петко закънтя в ушите й.....Проститутките го наричаха Чудовището... Чудовището...Чудовището..." Нейният Младен го нямаше. Сега пред нея стоеше жесток насилник и убиец.
Тя изпусна една въздишка и се опита да се овладее. Господи, дай ми сили да преодолея и това изпитание - помоли се тя.
Мисли, Александра, мисли. Не го оставяй той да направи първия ход. Не му позволявай да те насили. Поеми ти юздите. Объркай го.
Видя вратата на банята и се насочи уверено към нея. Тя влезе вътре, остави нарочно вратата притворена и бързо свали дрехите си. Пусна водата на душа и се пъхна под горещата струя. Водата я успокои и тя спря да трепери. Насапуниса се и започна нежно да гали тялото си с меката пяна. По този начин се надяваше да покаже на Младен, как иска да бъде докосвана. Нежно.
Ръцете й бавно се плъзгаха по извивките на тялото, сякаш опознаваха плътта. Затвори очи и се опита да се наслади на новото усещане. Съзнаваше колко еротични са действията й и какво въздействие ще имат върху Младен. И тази мисъл я окуражи. Плъзна длан по стегнатото си коремче, както бе виждала да го правят във филмите, достигна женствеността си и се погали. Зърната на гърдите й веднага се втвърдиха.
Усетила чуждо присъствие, тя разтвори бавно клепачи и погледна с нега Младен в очите. Той се бе облегнал на пантата на вратата, скръстил ръце на гърдите я наблюдаваше внимателно. Зениците му се бяха разширили много и очите му изглеждаха черни.
- Бързо се учиш - жлъчно изкоментира Младен и устните му се изкривиха в грозна усмивка.