Младен му хвърли остър поглед:
- А иронията с Чавдар е, че го простреляха в стомаха и доктора каза, че коремната му кухина е пълна с кръв, полусмляна храна и лайна. Глупакът остана верен на себе си до края.
- Е това вече е гадно - изсмя се Ники.
- Разкажи ни за обира, Младене - добави Черния. Двама крадци нападнали преди няколко седмици Жорж и жена му. Сигурно са същите, които са ограбили и теб.
- Напоследък често стават обири по пътищата - изрече замислено Ники.
- Чух за това - призна Младен, - но никога не съм мислил, че и мене ще ме сполети. Мислех, че ще ми вземат колата, но те само ми опразниха джобовете. Много странно. Пуснах детективи да ги издирват. Знам имената им и искам да ги видя на колене да молят за живота си.
- В България се крадат коли, само ако си към някоя от престъпните групировки. Свободни единици няма. Такъв е редът - разсъждаваше на глас Пламен. - Щом не са свили кола за сто хиляди, а са обрали жълтите ти стотинки, значи може да нямат закрилата на мафията. А това е хубаво за нас.
- Сигурно. А може просто да си докарват по нещо допълнително. Без да се отчитат на босовете - каза замислено Младен.
- Знаеш имената им? - запита Ники, застанал нащрек. - Доста неразумно от тяхна страна, нали?
- Обръщаха се един към друг с имената Алекс и Петкан. Неразумно или не, но това е доста добра следа.
Започнаха да се хранят мълчаливо, но умът на Младен не спираше да работи, докато дъвчеше и поглъщаше хапките, без да усеща вкуса им. Тревожеше го нещо у единия от крадците. Изисканите маниери на по-младия бандит и гласът му бяха много показателни. Ако го видеше отново, сигурно щеше да го познае.
- Забрави тези лекета, Младене - каза Ники, докато се отпускаше и палеше пура. - Рано или късно ще спрат не когото трябва и ще свършат с бетонови обувки на дъното на някой гьол.
- Кой е за казиното в „Принцес"? - запита Черния.
- Според мен на Младен му се иска някакъв друг вид забавление, за да престане да мисли за грабежа - предположи Ники. - Някой да е за мадам Силвия?
Младен му се ухили. Точно това му трябваше.
- Значи при Силвия - каза той. - Наяжте се добре, ще ни трябват доста сили за тази вечер. Надявам се никой от вас да няма претенции за онази висока, черноока чернокоска с турското име, защото смятам да я взема за цялата вечер.
Защо каза това, запита се Младен. Черна коса и черни очи не излизаха от ума му вече цяло денонощие, но те принадлежаха на мъж, а не на жена.
- Искаш да кажеш, Фелиз - подметна Черния. - Честита да ти е. Предпочитам дребни блондинки с цици като дини.
- Хайде тогава да тръгваме - подкани ги Ники, докато се изправяше.
Софийските тежкари, известни на целия град, излязоха навън, готови за обичайните си занимания - жени, хазарт и пиене.
Сподавяйки една прозявка, Александра влезе в кухнята на малкия двустаен апартамент, за да приготви закуската си - цели три часа по-късно от обикновено. Беше почти единайсет часа и майка й беше застанала пред готварската печка, вадейки нещо от фурната.
- Добро утро, майче - поздрави я Александра. Майка й загрижено се вгледа в нея:
- Добре ли си, Сиси?
Александра се усмихна сияйно... твърде сияйно.
- Разбира се. Защо да не съм добре? Виждала ли си сестра ми?
- Тук съм, калпазанке.
Една красива млада жена влезе в кухнята. И ако не беше високият й ръст, някой случаен наблюдател би взел двете млади жени за близначки.
- Добро утро, Меги - каза Александра, изобразявайки сърдечна усмивка.
Не й се искаше особено много да се усмихва и то поради основателна причина. Снощи беше простреляла човек и сигурно го бе убила. До късно през нощта се бе въртяла в леглото, опитвайки се напразно да заспи, но сънят все й бягаше. Умът й прехвърляше отново и отново събитията от вечерта. Ровеше дълбоко в душата си, опитвайки се да открие там спасителното чувство на вина, но не го откриваше. Единствената мисъл, която изникваше в съзнанието й беше съжаление. Съжаляваше себе си, че не чувства нищо. Нещо се случи с нея тази нощ... уби човек и изгуби душата си. Последното, което усети призори, преди сънят да я погълне, беше влагата от една сълза, която се търкулна бързо по бузата й, и завинаги изчезна във възглавницата.
- Добро утро, Сиси. - Блестящите черни очи се вгледаха напрегнато в лицето на Александра, докато малките, грациозни ръце на Меги мачкаха нервно халата. - Изглеждаш изтощена. Знаеш, че не одобрявам онова, което вършиш с Петко. А майка ще се ужаси, като разбере за... необикновените занимания на дъщеря си - прошепна Меги.
Александра въздъхна и се отпусна тежко на най-близкия стол.
- Вече говорихме за това, сестричке. Правя, каквото трябва, за да изхранвам семейството си. Племенникът ми заслужава най-доброто. В днешно време издръжката на едно бебе излиза доста скъпо, а онзи негодник баща му е мъртъв. Само ние знаем, че татко не ни остави нищо друго, освен дългове преди да изчезне и искам това да си остане така. Майка не бива да научи. Тя страда достатъчно.