Александра не обърна внимание на думите му, а разтвори ръце и го повика при себе си. Той коленичи пред нея и обхвана дупето й с длани. Тя го взе в прегръдките си и притисна нежно главата му към гърдите си, докато струйките вода мокреха дрехите му.
Стояха така притиснати един към друг, сякаш цяла вечност. Александра отчаяно се опитваше да си върне стария Младен. Вдигна ръка и отметна мокрите кичури коса от челото му и целуна нежно очите му. Искаше да изтрие злобата от тях завинаги. Отърка гальовно лицето си в неговото, погледна го в очите и каза:
- Ти си любовта на моя живот. Аз съм твоя. Само твоя - устните й трепереха от вълнение. - Искам да бъда твоя - тя направи пауза,
98
ОПАСЕН ЖИВОТ
за да преглътне мъчително. - Прави с мен, каквото искаш. Докато ме искаш, само не ме гледай с омраза... не ме наказвай.
Младен издиша шумно. Тя притисна устни към неговите и го целуна нежно с копнеж. Езикът й се плъзна в устата му и той потрепери. Тя го галеше и изпиваше с устни. Вложи в целувката целия вихър от чувства, който бушуваше в нея: Любовта, страха, надеждата си и бунта към несправедливия живот. Целуваше го със страст.
- Не те мразя. Ти си прекрасна, безупречна - прошепна възхитено той и плъзна устни към гърдите й.
Александра свали пуловера му, за да може да се наслади на гладката му кожа. Сам се отърва от останалите дрехи, сведе глава и внимателно облиза връхчето на едната й гърда. Зърното моментално се втвърди и щръкна.
- Да! Целувай ме - помоли дрезгаво тя.
Той й отговори с дълбок гърлен стон, обхвана гърдите й с двете си ръце и започна внимателно да ги масажира. Тялото й се разтърси от силни тръпки и слабините й запулсираха мъчително.
- Отвори очи, малката. - Когато Александра го погледна, той продължи с треперещ глас. - Готова ли си за мен?
-Да! - отвърна тя.
Младен я повдигна, опря гърба й в стената и обхвана с ръце малкото й дупе.
- Обвий с бедра кръста ми, обич моя.
Тя изпълни молбата му и изтръпна от възбуда. Усещаше силните му ръце върху дупето си, допирът на хладните плочки зад гърба й контрастираше с горещата вода, тези нови усещания засилиха още повече страстта й. Тя отметна глава и от устните й се изтръгна тих стон.
Младен забрави целия свят. В тялото и сърцето му гореше див огън. Страстта й заплашваше да го изпепели. Желаеше да бъде още по-близо до нея, толкова близо, че двамата да се слеят и нищо да не е в състояние да ги раздели.
Той потърка връхчето на коравия си член в набъбналия от желание вход на влагалището и с един мощен тласък проникна в нея.
Александра простена, хълбоците й се задвижиха. Беше прекрасно да го усеща така дълбоко в себе си.
Младен я обладаваше мощно, арогантно, толкова дълбоко, че тя крещеше от екстаз. Наведе се над нея и захапа страстно врата й. Тя извика изненадано. Непознатата тръпка се разля в тялото й. Викът й премина в блажен стон, когато усети как той изля горещото си семе дълбоко в утробата й. Той продължи да се движи. Когато почувства сладострастното напрежение в тялото й да се разтоварва в спазмите на освобождението, Младен извика на свой ред. Влагалището й трептеше и го масажираше с невероятен ритъм. Усети как членът му се втвърдява и възбудата го завладя отново.
- Господи! Ти си прекрасна, малката - гласът му трепереше от удоволствие.
Той се отдръпна от нея, изми следите от любовта им и я отнесе в спалнята. Там я люби отново. Търпеливо разпали страстта й, като проучи с устни всяка частица от нея.
Когато най-накрая се отпуснаха изтощени и задоволени, и Александра заспа сгушена в прегръдките му, Младен взе решение: Няма да я убия. Не мога сам да се накажа, като се лиша от нея. Не и след тази нощ, когато умрях и се родих в нея. Може би по-късно? Кой знае? Само бъдещето ще покаже, какво ще се случи, но сега тя ми принадлежи. Нуждая се от нея. Само аз знам, че тя е крадецът убиец и засега ще запазя тази информация за себе си. А бъдещето ми предлага още две възможности. Или... или ще я предам на полицията.
Младен се взря в красивото лице на спящата в ръцете му жена. Какви още тайни криеш? - запита се той.
Утре трябва да се обадя на детектива да прекрати издирването. Тези типове са професионални убийци, ако я открият, всичко може да се случи. На Младен не му се искаше да рискува да разкрият и наранят играчката му, преди да й се е наситил - с тази мисъл той заспа.
100
VI.
- Жоре, чакайте! - извика красив командос към групичката от петима мъже, запътили се към портала и забърза да ги настигне.
Мъжете спряха да изчакат младия си колега.
Петимата вече от десет години работеха рамо до рамо в Специализирания отряд за борба с тероризма и бяха повече от братя. Всъщност за приятелството им бе виновен взводния им командир. На времето той - Командира (както го наричаха помежду си) ги обедини. Взе ги под крилото си още докато бяха зайци. Те го обичаха и му се подчиняваха безпрекословно.