Милен беше нов в групата и непрекъснато тичаше след тях и им досаждаше. Не го харесваха, но нямаше как, търпяха го. Един ден Командира го доведе и гордо заяви: Ще влеем свежа кръв в групата, момчета... И те го приеха, макар и с неохота.
- Момчета - дишаше задъхано Милен. - Взводният каза довечера да се съберем на язовир Искър, на нощен риболов. Ще ловим сомове. Каза всички въдици там в десет часа.
- О' кей! - изръмжаха мъжете и тръгнаха.
- Чакай те, момчета - спря ги Милен. - Ще пийнем ли по чашка, преди да се приберем?
- Ще пием на язовира - отвърна му Жоро, вторият по власт в групата след Командира.
Компанията напусна корпуса за бързо реагиране във Враня.
Точно в десет часа вечерта всички се събраха край водата и започнаха да подреждат такъмите и касите с бира.
Командира, както обикновено, бе пристигнал пръв и вече беше хвърлил въдиците си. Плешивото му теме блестеше на светлината на огъня. Всички побързаха да последват примера му. Хвърлиха въдиците и насядали около огъня с бира в ръка, тръпнеха от вълнение. От опит знаеха, че сбирките им край язовира се осъществяваха с цел, различна от риболова. Очакваха с нетърпение да узнаят целта на следващата си мисия. И, разбира се, размера на хонорарите, които ще получат този път. А те се удвояваха или утрояваха с всяка следваща мисия в зависимост от качеството на изпълнение на предишната и целта на мисията. Надяваха се този път да бъде нещо голямо, от сплашване не се печелеше много, въпреки че го изпълняваха перфектно. Всички мълчаха, а лицата им издаваха мислите им.
Командира захапа едно кебапче и задъвка, докато ги разглеждаше и им се хилеше мазно. Както друг път, и сега той не пропусна да ги подразни.
- Какво става, момчета? Вече похарчихте ли парите?
- Колко ще вземем този път, Командире? - обади се рус гигант с луничаво лице.
Групата избухна в смях.
- Петьо, питай първо какво трябва да свършиш? След това се пазари - отвърна му Жоро.
- Какво се смеете, бе? Имам да храня две жени, пет деца, а и шестото вече е на път. Лятото идва. Трябва да ги водя на море - защити се Петьо, поклащайки сериозно глава, което предизвика още по-бурен смях. - А и последните три мисии минаха без фалове. Нали, Командире? - обърна се той към възрастния мъж.
- Точно така, Петьо - защити го Командира. - Този път ще вземете по десет хиляди долара, но...
- фиу - подсвирна с уста Петьо. - Сериозна работа ще да е.
- Нищо ново - отвърна Командира. - Но послушай съвета ми. Спри да се плодиш, бе момче. С това темпо, скоро и по сто хиляди да ти давам, пак няма да са ти достатъчни.
Петьо сведе скромно глава:
- Не съм виновен, че съм майстор. Язовирът се разтресе от смеха на мъжете.
- Какъв майстор си бе? Все женски ги правиш. - обади се някой от групата.
- Още ли им бъркаш имената? - попита друг.
- Майстор с дефектна бургия - подигра му се Пецата.
- Дефектна, но работеща. За разлика от твоята - захвърча слюнка от устните на Петьо от яд.
Пецата скочи на крака, готов за бой. Мъжете се развикаха.
- Тишина - нареди Командира. - Вие двамата сядайте по местата си.
Съперниците се изгледаха кръвнишки и послушно си седнаха по местата. Командира изгледа строго всеки от тях. Цялата група наостри уши.
102
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Младен Николов и приятелите му, Ники Усмивката и Пламен Черния. Движат се заедно, така че ще ги ударим наведнъж. Трябва да свършим работата възможно най-бързо. В началото на март заминавам в Банско на ски - усмихна се Командира. - Пецата и Петьо от утре започват да ги следят. Останалите ще поемат дежурствата им в службата.
Той направи пауза.
- Миленчо, вземи си болнични. Отиваш с тях. За проследяването ще вземеш хилядарка. Няма да участваш в акцията.
Зелените очи на Милен светнаха от злоба.
- Но аз съм готов. Мога да се справя - опита се да промени решението на Командира Милен.
- Ще бъдеш готов, когато аз кажа - озъби му се Командира и се обърна към дясната си ръка.
- Жорка, когато дойде моментът ще ни трябват две патрулки, пет калашника и пет обикновени полицейски униформи.
- Слушам! - отвърна Жоро.
- Ти няма ли да участваш? - попита Милен Командира.
- Той никога не участва в акциите, глупако - на свой ред му се озъби Петьо под одобрителния поглед на Пецата, ядосан, че трябва да го мъкне със себе си.
Жоро се почеса по врата. Видимо нещо го притесняваше. Събра смелост и попита: