- Кой даде поръчката? Милен наостри уши.
- Гъбата - отвърна машинално Командира. Сепна се за момент, но после спокойно продължи. - Това е, момчета. Стегнете се. В тази задача няма място за изцепки. Да свършим работата добре.
Всички кимнаха одобрително.
- Да полеем поръчката, момчета - викна Петьо. Групата шумно приветства предложението.
В събота вечер Александра се приготвяше за излизане. Тази вечер Младен ще я води на коктейл, организиран от Българо-турското сдружение за подпомагане на едрия бизнес. Тя нанесе последните щрихи в грима си. Отдръпна се няколко крачки от огледалото и се огледа одобрително. Беше избрала за тази вечер рокля в черно и бяло на Версаче, която подчертаваше едрия й бюст и тънката талия. Скъпата материя падаше тежко чак до глезените й и подчертаваше всяка извивка на тялото й. С тази рокля изглеждам по-висока, зарадва се тя и сви кокетно краче. Стегнатото й бедро се показа от дълбоката цепка. И по-женствена - добави тя. Погледна критично косата си. Прекалено е стегната, ще ме заболи главата.
Косите й бяха вдигнати високо в сложна прическа. Няколко непокорни къдрици се бяха измъкнали и гъделичкаха врата й. Александра се опита да ги прибере, но те сякаш си имаха собствено мнение, накрая се отказа и насочи вниманието си отново към грима. Беше се гримирала пестеливо и въпреки това спази последните модни тенденции. Опушен грим на клепачите, мигли, опитващи се да докоснат звездите, нейните бяха дълги и гъсти така, че с тази задача се справи лесно. Малко руж на скулите и неизменното червено червило, което грееше на устните й и подчертаваше белотата на зъбките й. Само с него изневери на модата.
Вратата се отвори и Меги влезе в стаята.
- Господи, колко си хубава! - ахна Меги, отмести бялото кожено палто от дивана и седна. Александра й се усмихна. - Ти сияеш! Обиците ти са много хубави.
- Благодаря ти, Меги! Обиците са с бели и черни диаманти. Меги плесна щастливо с ръце:
- Младен е много добър. Мечтата на всяка жена. Много те глези. Вече имаш изумрудени обици и колие, гривна с розови диаманти, брошка със сапфири, перлена огърлица, обици с бели и черни диаманти... - броеше на пръсти Меги. - Той ти прави подаръци всеки ден през изминалата седмица. Сякаш ти благодари за всеки ден любов. Колко романтично! - затвори очи тя размечтано. - Любопитна съм да разбера какво ще ти подари тази вечер. Може би рубинен пръстен.
Александра извика и сложи ръка на гърдите си, сякаш се опитва да задържи на място развълнуваното си сърце.
- Пръстенът - извика тя и се втурна да го търси. Меги зяпна от объркване.
- Какъв пръстен?
- Рубиненият пръстен, Меги. Съвсем забравих за него - изплака Алекс. - Изгубила съм го.
104
ОПАСЕН ЖИВОТ
Тя седна до сестра си и скри лице в ръцете си.
- Спокойно - утеши я Меги. - Не бързай да плачеш. Ще си развалиш грима. Младен едва ли ще се разсърди, че си изгубила подаръка му. В края на краищата, не си го направила нарочно.
Александра погледна сестра си с такъв ужас, че Меги се сепна и се отдръпна от нея.
- Ти не разбираш, Меги. Младен не бива да разбира, че притежавам този пръстен. Обещай ми да не го споменаваш пред него.
Меги съвсем се обърка.
- Но защо? От къде имаш този пръстен?
- Обрах Младен и пръстенът беше част от плячката.
- Какво? - изкрещя Меги. - Крадеш от любимия си? - възмутена размаха пръст пред лицето на сестра си. - Много съм разочарована от теб, Сиси. Ти си пропаднала жена. Разбирам да обираш стотинките на богаташите по улиците, за да оцеляваш, но това... Това е отвратително. Цяла седмица имах възможност да наблюдавам Младен. И мама, и аз сме свидетели колко много те обича. Той е свестен човек, а ти... ти си безсрамница. Сигурна съм, че ако го беше помолила, той сам щеше да ти го даде - приключи тирадата си Меги, като едва си поемаше въздух.
- Стига си викала, Меги. Обрах го, преди да се запознаем. Спрях колата му на пътя и с Петко го обрахме. Слава богу, когато се запознахме той не ме позна. И Младен съвсем не е кроткото агънце, за което се представя пред вас с мама. Притеснявам се да не е видял пръстена, когато ни е посещавал.
На Меги вече й дойде много:
- Добре! Спокойно, само спокойно - говореше тя повече на себе си, отколкото на Сиси. - Кога видя пръстена за последно?
- Миналият петък го сложих под възглавничките на дивана. Оттогава не съм го виждала. Последните няколко дни бяха като сбъдната мечта за мен. Бях толкова щастлива с Младен. Щастлива и разсеяна. Ами, ако Младен го е намерил? - прехапа устни Александра.
Двете жени се погледнаха изплашено.
- Глупости - заяви смело Меги. - Ако го беше намерил, щеше да дигне врява до небето. Пръстенът е някъде тук.