Младите жени се втурнаха и претърсиха цялата стая. Но не го намериха. На Александра отчаяно й се искаше Меги да е права.
Звънецът на вратата иззвъня три пъти.
- Младен - извика Алекс. - Сега какво ще правим?
- Спокойно - отвърна Меги. - Ти тръгвай и се забавлявай. Аз ще го открия. Сигурно котката на мама си е играла с него и го е завряла в някой ъгъл. Тръгвай, не се притеснявай, аз ще го намеря.
Видимо по-спокойна, Алекс излезе с Младен.
Александра посрещна първи март със смесени чувства. От една страна Младен се държеше прекрасно с нея. Опита още веднъж-два пъти да го отблъсне от себе си, но той беше непреклонен и тя се отказа. Реши да постъпи като него. Да се наслади на любовта си, докато може. И да се моли съдбата да бъде благосклонна към нея.
Дните й минаваха като на сън. Сутрин ходеше на училище, след това Младен идваше да я вземе и прекарваше по няколко часа със семейството й. Излизаха навън или той я вземаше със себе си в офиса и тя му помагаше в работата. Дори нае двама професори, по литература и история да я подготвят за кандидат-студентските изпити. Понякога преспиваше при него в романтичната къща, друг път в собствения си дом, но не минаваше и ден, без да се любят. Мил, грижовен и любящ, той я караше да забравя грижите и да мечтае за нещо повече, за брак и деца. Беше сигурна, че иска да се омъжи за него, но рядко си позволяваше да мисли за бъдещето. Младен ясно бе заявил, че ще бъде с нея, докато я желае, а тя знаеше със сигурност, че след няколко седмици страстта ще си отиде. Без обвързване. Така й отговори когато го попита какво мисли за брака. Затова тя реши да живее за мига. Да вземе от тези няколко щастливи седмици колкото се може повече радост.
От друга страна, в редките случаи, когато оставаше сама, се притесняваше за Петко. Липсваше й. Не можеше да се отърве от злокобното чувство, че нещо лошо го е сполетяло. Мисълта за рубинения пръстен също помрачаваше щастието й. С Меги така и не успяха да го намерят. Тя продължаваше да твърди, че Кикимора, котката на мама го е скрила някъде и че ще го намерят, когато най-малко очакват.
Алекс се надяваше да е по-скоро.
- Тост. Тост - извика кака Тине, съседката от горния етаж, и всички погледи се обърнаха към нея.
106
ОПАСЕН ЖИВОТ
Александра вдигна чашата си с вино и се обърна към петте жени, насядали около празничната трапеза в малката кухничка.
- Искам да ви благодаря, че днес сте тук и споделяте празника ми. Благодаря ти, майче, за грижите и обичта, с които ме дари. Аз съм щастлив човек, защото в моя живот никога не ми е липсвало едно нещо: обич. - Александра целуна просълзената си майка. Пое дъх и се обърна към сестра си: - На теб, Меги, ти благодаря, че те има в живота ми. Че си такава, каквато си. Нежна душа, железен характер, скрит в крехка обвивка. Истински човек. Истинска българка. Без теб щях да се лутам в живота, като сляпо дете.
- Обичам те, сестричке - промълви развълнувано Меги и стисна протегнатата й сестринска ръка.
- На теб, како Тине, ти благодаря, че винаги си готова да изслушаш неволите ми, но най-вече ти благодаря за мъдрите съвети. Вас, Юле и Дани, ви познавам от деветнайсет години. Благодаря ви за приятелството. И на последно място, но не и по-важност... Поне за мен. Горещо ви благодаря за хубавите подаръци.
Дамите избухнаха в смях.
- Това е и поводът да ни поканиш. А Сиси? - обади се Дани.
- Виж как добре ме познаваш - отвърна й шеговито Александра. Празничният обяд се превърна в женско царство с помощта на
няколко бутилки хубаво вино. Обсъждаха се модните тенденции, недостатъците на известните жени и, разбира се, мъжете.
- Знаете ли какво не може никога да си улучи една жена? - попита кака Тине.
- Какво? - на свой ред попита Меги.
- Червило, боя за коса и мъж - отговори Тинето. Всички се съгласиха.
- Като стана въпрос за мъже... - обади се Юлето. - Сиси, къде е Младен?
- С него ще празнуваме довечера. Резервирал е цял ресторант и е поканил няколко известни певци, ще пеят специално за мен.
- Ау. Кои са тези певци?
- Нямам представа. Той иска да ме изненада.
- Колко хора ще бъдете? - полюбопитства Дани.
- Около петнайсет. Няколко негови бизнес партньори със съпругите си и приятелите му - Ники и Пламен.
- Те хубави ли са? - продължи с въпросите си Дани.
- И най-важното. Женени ли са? - допълни я Юлето. Александра се засмя:
- Не са женени, а що се отнася до другия въпрос, тази седмица ще ви запозная и сами ще решите.
Денят се търкулна неусетно, но гостите отказваха да си тръгнат. Помогнаха на Александра да се приготви за партито. Кака Тине й направи красива прическа, а Юлето и Дани й помогнаха за грима. Алекс облече елегантна бяла рокля със сребърна декорация и компанията дружно ахна. Когато Младен дойде да я вземе към осем вечерта, приятелките й все още бяха с нея. Грабнаха от ръцете й огромния букет червени рози, който Младен й подари и й махаха от терасата докато автомобилът не се скри от погледите им.