- Тази вечер си ослепителна, малката - сложи ръка на бедрото й Младен и я погледна с влажен поглед.
- Ти също си много елегантен. Хубав костюм - върна му топката Александра.
Младен бе облякъл строг черен костюм. Беше пригладил косата си назад и в комбинация с наболата му брада от вида му лъхаше по-скоро див сексапил и чиста мъжественост, отколкото елегантност.
- Такъв съм си аз, хубавец - със задоволство се огледа той в огледалото за обратно виждане. - Но ми се струва, че ти нещо си пропуснала. Не знам какво точно не ти е наред. Може би прическата...
Александра срещна неодобрителния му поглед ужасена. Той я огледа вещо.
- Не, не е прическата - почеса брадата си Младен. - Или е гримът или роклята не ти стои добре.
Тя веднага извади огледалце от дамската си чанта и прецени критично грима си.
- Гримът ми си е добре - ядоса му се тя. - А роклята ти ми я купи. Когато я пробвах в магазина, ти каза, че съм зашеметяваща. Цитирам... - размаха му пръст тя. - „Аууу, Валентино сякаш я е шил за теб. Приличаш на богиня." Така каза.
- Добре де - съгласи се Младен и паркира колата пред ресторанта. - Но, като че ли нещо ти липсва?
Търпението й вече се изчерпи:
108
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Липсва ми нормален мъж. Това ми липсва. А сега слизай от колата. Трябва да сме в ресторанта преди гостите - скара му се тя и понечи да слезе.
Младен ловко я задържа и нежно я прегърна.
- Нормален мъж вече си имаш, малката. Доколкото ми е известно, аз още не съм изкукал. - Младен доближи устни до ушето й и закачливо я целуна. - Липсва ти нещо и аз знам точно какво е то.
Той отвори жабката, извади голяма кадифена кутия с надпис „Булгари" и й я подаде.
- Честит рожден ден, малката!
Александра отвори капака. Това, което видя я порази. Платиненото колие бе произведение на изкуството. В средата си имаше голям рубин, обграден от десетки малки брилянта.
- Не знам какво да кажа - промълви развълнувано тя. - Благодаря ти! - преглътна със затруднение сълзите си тя. - Винаги съм си представяла огърлиците на гръцките богините по този начин - преглътна отново. - Но и през ум не ми е минавало, че някой ден ще притежавам такова бижу. Благодаря ти.
Младен доближи лицето си до нейното. Устните им почти се докосваха.
- Не ми благодари, малката. Ти си моята българска богиня. Аз ти благодаря - Младен изрече последните думи върху устните й.
Целуваха се нежно и дълбоко, бавно, без страст. Всеки от тях показваше на другия обичта си. Чувстваха се по-близо един до друг от всякога. Бяха едно цяло. Целуваха се сякаш цяла вечност.
Гостите пристигнаха няколко минути след тях. Александра очакваше скучно и снобско тържество, но се бе излъгала. Младен беше душата на компанията, а репертоарът на Ники от мръсни вицове бе много богат. Веселяха ги няколко популярни поп фолк певци, ястията бяха превъзходни, а обстановката идеална за такъв вид тържество. Младен още веднъж доказа отличния си вкус. Всички танцуваха и тържеството бе в разгара си. И въпреки че много от господата изявиха желание да танцуват с нея, Младен не я даде на нито един.
Танцуваха блус, плътно прилепени един към друг. Господин Петров взе фотоапарата и ги снима.
- Какво правиш, Пешо? - попита Младен.
- Запечатвам на фото лента танцът на красавицата и звяра. -отвърна Пешо.
- Подигравай се, но ти много приличаш на мен. Не забравяй, че хората ни мислят за близнаци - не му остана длъжен Младен.
По-скоро танцът на красавицата и чудовището - направи веднага асоциация Александра. Тръсна глава, за да прогони мрачните мисли и отново се усмихна.
- Ти си най-красивата жена тук - прошепна на ухото й Младен. -Всички мъже в ресторанта ми завиждат. Включително и барманите и сервитьорите.
-А най-красивата жена ще получи ли торта тази вечер? - усмихна му се ослепително тя.
- Боже! Тортата! - извика Младен. - Забравих я в сладкарницата.
- Как можа? - ритна го по глезена Александра и сърдито нацупи устни.
Младен избухна в смях:
- Имаш торта, малката. В кухнята е. След няколко минути готвачът ще я донесе.
Тя го прегърна.
- Много ще ти хареса. Тя е шедьовър в сладкарското изкуство. Ще бъде перлата на вечерта.
- Шоколадова ли е? - облиза се тя.
- Не - твърдо отвърна Младен. - Сметанова, разбира се. Точно както я обичам. С много крем.
- Рискуваш пак да те ритна - смръщи вежди предупредително Александра.
- Ох, недей. Още ме боли от предишния ритник - тя продължаваше да го гледа сърдито. Накрая Младен се предаде. - Шоколадова е, разбира се. Тортата е за теб, малката.