- Мога ли да я видя - изгаряше от нетърпение тя.
- Не - отсече Младен, но като видя изражението на лицето й продължи по-спокойно. - Имай малко търпение, малката - погали я нежно по бузата.
- Кажи ми как изглежда - настояваше Александра.
- Много е хубава. Никога не си виждала такава торта. Петима майстори сладкари я правиха. Трима българи, един сърбин и един руснак - сгреши Младен.
110
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Моля те. Моля те. Нека отидем в кухнята да я видим.
- Стига вече - скара й се сериозно Младен. Александра се разсърди:
- По-късно, тази нощ ти ще ме молиш, а аз ще казвам не - закани се тя.
Младен я погледна. Увери се, че е сериозна и въздъхна тежко:
- Отиваме в кухнята - ведро обяви той.
Запътиха се към най-отдалечения край на заведението. Той бутна двойната летяща врата и пусна Александра пред себе си да влезе. Кухнята не беше голяма. В нея имаше общо четири човека, готвачи и помощници, които буквално се прескачаха, докато си вършеха работата. Младен остана на полуотворената врата за да не заема пространство.
- Момчета, къде е тортата?
- В хладилната стая - посочи с глава най-възрастният мъж към масивна желязна врата.
Изведнъж музиката спря и от салона зад тях се чу суматоха. Младен извърна глава, за да види какво става и в този момент проехтяха изстрели. Много изстрели.
Александра се вкамени. Не разбираше какво става. Чуваше ужасяващото пищене на хората от салона и шумът от падащи предмети, но най-ужасяващият шум беше от изстрелите, когато се забиваха в предмети и други неща и свистенето на рикошетите.
Всичко се случваше много бързо. За част от секундата тя видя как един куршум се заби в ръката на Младен, точно под рамото. Той извика. Падна на колене в кухнята и вратата зад него се затвори. Александра успя само да отвори уста от ужас. Наведе се към него.
- Бързо - стенеше от болка той. - Към хладилната стая. Помогна му да се изправи, обърна се към кухнята и потърси с
очи металната врата. Отвори я. Младен се обърна с усилие към вко-чанените от страх готвачи.
- Ако ни издадете, ще убия първо децата ви, а после вас - изрече заканата си той с такава злоба, та чак Александра се изплаши. Затвориха вратата след себе си и студът ги обгърна.
Младен се свлече на земята и обгърна с ръка раненото място. Виеше тихо от болка. Усилието да говори бе изчерпало силите му до край.
Гледката как любимият й мъж потъва в кръв отрезви Александра. Тя бързо влезе в кондиция. Намери един голям касапски нож и залости вратата. Коленичи до Младен и го прегърна. Бялата и рокля стана алена. Той кървеше обилно, погледна я с невиждащ поглед, лицето му бе бледо, а устните трепереха. Тя бързо свали сутиена си. Положи го да легне в скута й. Промуши еластичния плат под ранената ръка. Намести го. Направи възел и стегна. •
Младен извика от болка и припадна. Взе го отново в обятията си и го залюля като дете. Странно, но вече не я беше страх. Чувстваше се силна.
- Няма да те оставя да умреш, любов моя - шепнеше му тя безброй пъти.
Отвън се чу силен шум. Напрегна се да чуе какво става, но две сърца сякаш пулсираха в ушите. Тежката врата заглушаваше звуците. Стори й се, че стои така от цяла вечност. Огледа се. По трите стени на тясната стая бяха наредени рафтове, отрупани с всевъзможни продукти. Въздухът миришеше на сурово месо. Беше много студено. Вече не усещаше краката и ръцете си. Нервите й вече не издържаха.
Погледна Младен. Кървенето бе намаляло, но тя знаеше, че бързо трябва да го заведе в болница. Времето за нея беше спряло и не искаше да тръгне. Не знаеше от колко време стои така. Погледна роклята си. Някои от петната кръв бяха засъхнали и изглеждаха кафяви.
Дали вече са си тръгнали? Как да разбера кога е безопасно? Тя сгърчи лице от безсилие. - Господи! Ще се побъркам. Да надникна ли през вратата да видя, какво става? - говореше си сама тя. Не, не още. Ще изчакам десет минути и тогава... нападателите не би трябвало да се задържат много. Вдигна се силен шум. Някой трябва да е чул и да е извикал полиция - продължаваше да разсъждава тя на глас. - Моля те, Господи, нека полицията да дойде бързо. Погледна часовника на Младен. Беше дванайсет и десет. Реши да разглежда рафтовете, за да се разсейва.
Видя тортата си. Беше най-голямата и най-красивата торта, която бе виждала. Точно както каза Младен. Произведение на изкуството. Очите и се замъглиха и тортата заигра в сълзите й. Плачеше. Плачеше горчиво. Погали мъжа в ръцете си. Устните му бяха посинели от студа. Беше отчаяна.
112
ОПАСЕН ЖИВОТ