- Не мога. Никога не съм го умеела.
- В такъв случай ни остава само едно... Ела насам, малката.
В първия момент тя не разбра какво иска Младен, но когато срещна погледа му, силно се възмути.
- Те умряха преди няколко часа. Пред очите ни, а ти искаш да мърсуваме.
Младен я придърпа върху гърдите си, повдигна нежно главата й към своята и прошепна на устните й.
-Да, но аз съм жив. И искам да почувствам, че съм жив. Помогни ми, малката. Моля те.
Устните му се впиха яростно в нейните. Александра се стараеше да остане хладнокръвна и дистанцирана, за да го предпази, Младен бе изгубил много кръв и явно не бе на себе си от шока на невероятната ситуация, в която бяха изпаднали тази нощ. Чувстваше нервите си опънати до крайност от напрежението, което обещаваше да опустоши душата й, но устните му я поглъщаха и тя се предаде на желанието. Така отчаяно се нуждаеше от силата му, от утехата, която й предлагаше горещото му тяло.
Страстта му я заливаше на вълни. Тя се сепна, когато върхът на езика му с бързи движения потърси нейния и го подкани към чувствена милувка. Копнежът й се засилваше от топлината на езика му. Желанието й като някакъв див звяр, държан дълго време затворен изригна и замъгли и последното зрънце здрав разум в главата й. Плъзна ръка и дръзко погали главичката на члена му.
- Господи! - дрезгаво прошепна той, като почти не отлепяше устни от нейните. - Нуждая се от теб, малката. Не знаеш колко страдам. Само ти ми остана.
Ръката му се плъзна надолу по гърба й, намери ластика на долнището на болничната пижама и нетърпелив да почувства голата й кожа вмъкна дланта си под плата и пръстите му потънаха в копринената плът на стегнатото й дупе. Устата му отново притисна нейната. Сетивата й се напрегнаха от настойчивите му ласки и тялото й затрепери. Усещаше треперещите му пръсти нежно да масажират дупето й и да притискат тялото й към неговото. Беше крайно възбуден. Тя разтвори бедра, възседна го, страстно потърка женствеността си в твърдия му член и го накара да почувства колко много го желае.
- Свали пижамата, обич моя. Бързо - нежно ухапа ухото й Младен.
Александра сръчно се отърва от долнището на пижамата.
118
ОПАСЕН ЖИВОТ
- О, Господи! - изстена той. - Толкова си гореща... Изгаряш ме -пусна ухото й, хвана с устни кичур мека коса и леко го подръпна.
Това й подейства силно еротично. Алекс изстена. Почувства удовлетворението му от нейната тръпка.
- Махни и горнището - задъхваше се от възбуда Младен.
Тя се отдели от устните му. Захвърли одеялото встрани, отметна глава назад и косите й погалиха голите му бедра. Вече бе натрупала достатъчно опит в любовта, за да съзнава собствената си женственост и как да я използва, за да го дразни. Много бавно започна да разкопчава копче по копче грозната пижама, докато бедрата й сякаш сами решиха да се движат в ритъм, който докара Младен до ръба на лудостта. Ръката му се движеше по тялото й, обхвана едната й гърда, а пръстите му потъркаха нежното връхче. Изящната огърлица проблясваше закачливо на голата й кожа и тя приличаше на митична богиня. Ток премина през тялото й и остави голяма празнина дълбоко в нея. Тя пулсираше. Галеше го по цялата му дължина с всяко движение, влажна, гореща, дразнеща. Ръмженето, което излизаше от гърлото на Младен я поощри и тя ускори ритъма на чувствените движения, докато триенето на телата им не предизвика у нея неочаквано силна реакция. Екстазът се роди в утробата й, разля се по гръбначния й стълб, достигна до мозъка й и прерастна в експлозия от непознати емоции и чувствена слабост. Тя извика. Младен реагира. Повдигна я и рязко се заби в нея. С методична настойчивост той проникваше дълбоко. През цялото й тяло преминаваха тръпки и Младен ги долавяше. Тя бе по-истинска и по-страстна от всякога. Ръката й се плъзна от гърдите към лицето му. Намери устните и Младен пое един от пръстите й в устата си.
Страстта им се засилваше. От гърлото й излизаха леки стонове и звуци и се сливаха с неговите. Усети напрежение в мускулите под корема си. Напрежението обхвана цялото й тяло и само този мъж можеше да я освободи от него. Заби леко нокти в гърдите му, подсказвайки му растящата си настойчивост. Той разбра молбата й и засили ритъма. По-дълбок и по-рязък, като не спираше да я гали.
- Още миг, малката! Още миг!
Вярваше му. В този момент той бе целият й свят. Всичко, от което се нуждае и което иска. Никога не бе чувствала така тялото си. Това, което бе усещала предишните пъти, когато се бяха любили беше прекрасно и страстно, но тази нощ той за първи път се сля с нея изцяло. Отдаде й се до край. Сега той наистина бе неин. Те си принадлежаха.
Остави тялото си да се наслаждава на любовта. Последната конвулсия я разтърси и почти й отне дъха. Притисна се още по силно към него, като му показа своята удовлетвореност. Младен не можеше повече да задържа освобождаването си. Сподавеният му вик се сля с нейния, когато двамата стигнаха до върха.