Александра се отпусна върху гърдите му. Младен я галеше нежно, успокояващо по гърба. Мина известно време, преди дишането им да се успокои и те бавно се завърнаха към жестоката реалност.
- За какво мислиш? - наруши тишината тя.
- Чудя се кой и защо ни нападна тази вечер. И най-вече за кой беше предназначено нападението.
- Възможно е да са искали мен. Вечерта на Виенския бал, когато се срещнахме за първи път... - Младен се усмихна иронично на последните й думи - чичо Гошо ме заплаши. Възможно е аз да съм виновна за смъртта на толкова много хора - обясни тъжно Александра.
- Глупости! Той е въздух под налягане. Гошо Гъбата не е в състояние да извърши подобно нещо.
- Не го подценявай - надигна се и го погледна сериозно тя. -Той вече доказа на семейството ми колко е опасен.
Младен се стегна:
- Какво искаш да кажеш? - напрежението се усещаше в гласа му.
- Преди пет години баща ми се запозна с Гошо Гъбата. Проклинам деня, в който са се срещнали. От този ден семейството ми започна да страда - тя направи пауза за да се успокои. - Чичо Гошо подлъга баща ми да участва в някакви финансови машинации. Татко вложи всичките ни пари, но те не бяха достатъчни. Напусна работа, за да посвети цялото си време в търсене на капитал за сделката. Привлече много хора и сериозни фирми... и както се досещаш, сделката се оказа измама, перфектно замислена и осъществена от Гошо Гъбата. Всички изгубиха парите си - Александра трудно преглътна сълзите си.
- Спокойно, обич моя. Това вече е минало.
- Не. Не е минало - сопна му се тя. - В един ужасен ден всички инвеститори започнаха да искат парите си от баща ми. Той беше
120
ОПАСЕН ЖИВОТ
ужасен. Не разбираше къде са отишли парите им, а Гошо Гъбата бе изчезнал. Ден след ден гледах как баща ми се топи пред очите ми. Телефоните звъняха непрекъснато. Вкъщи идваха освирепели хора и ни заплашваха. Една вечер, спомням си, че се събудих от силен шум. Още не бях отворила очи, когато няколко мъже нахълтаха в стаята, измъкнаха ни грубо от леглата, счупиха ръката на Меги и потрошиха цялото ни имущество. Баща ми бе жестоко пребит. Две седмици лежа в болница.
Младен я притисна нежно към себе си и търпеливо зачака да продължи разказа си.
- Татко беше сломен. Никога няма да забравя погледа му. Бе на наранено, объркано, безпомощно дете. Така ми се искаше да му помогна, но не знаех как. Оставих го сам. Не казах нищо. Стоях отстрани и го гледах, а той скланяше глава и отбягваше погледа ми от срам. А трябваше да му кажа, че го обичам, че не го обвинявам, защото няма какво да ям и спя на пода.
Александра пое шумно въздух:
- Мразя Гошо Гъбата. Никое дете не заслужава да види баща си слаб, отчаян с объркан поглед. Защото за детето бащата е силата, закрилата, от която всяко живо същество в зората на живота си се нуждае.
- Къде е сега баща ти, малката?
- Скоро след като татко излезе от болница, Гошо Гъбата се обади да се срещнат. От тогава не сме го виждали. Моля се само да е жив.
Ако е жив, ще е цяло чудо. Сигурно лежи на дъното на някой язовир - помисли си Младен.
- Предполагам, че след като е изчезнал баща ти, хората на които дължи пари са продължили да ви притесняват.
- Точно така. Меги и аз започнахме да изплащаме дълговете малко по-малко. Мама не знае.
- На колко възлизаше цялата сума?
- Двеста и петдесет хиляди.
- Колко ти остават да върнеш, малката?
- Седемдесет хиляди.
Младен подсвирна. Бива си го това момиче. Успяла е да върне сто и осемдесет хиляди. Колко ли хора е трябвало да обере, за да ги набави - зачуди се той. Значи затова обира хора по-пътищата, а Петкан й е помагал. Пазил я е. Младен съжали за един кратък миг, че го е убил. Но щом й е помагал да оцелее, значи я е обичал и я е искал за себе си. А аз не търпя конкуренция. Младен се зачуди дали Петко е опитвал от сладостта на устните й и дали тя го обича. Прониза го дива ревност. Поздрави се, че е убил навреме съперника си. Александра вече не се нуждае от него. Не й е необходимо да рискува живота си за да яде. Тя има мен.
- Тази седмица ще върнем последните седемдесет хиляди на хората.
„Благодаря ти Боже, че той не попита от къде с Меги сме намирали парите."
- Но аз нямам тези пари.
Младен се надигна и я целуна по нослето:
- Аз ще ги върна, глупаче.
- Няма да ти позволя да го направиш - възмути се Александра. А наум си помисли: Като продам подаръкът ти за рождения ми ден тъкмо ще ми стигнат. Но това след като ме напуснеш. След седмица, седмица и половина.