Александра замълча. Плячката от снощи беше достатъчна да плати сметките и да покрие разходите за храна и за учебниците й в гимназията. Слава богу, че бе последна година. Но сега не това я притесняваше, а арогантният мъж, когото беше срещнала в Мерцедеса, беше предизвикал неловко усещане в дъното на стомаха й. Интуицията й подсказваше, че с него ще си има неприятности, затова трябваше да внимава.
Меги хвърли обвинителен поглед към телефона, сякаш беше човек.
- Петко те търси вече два пъти. Той е виновен. Но няма заради него да излагаш живота си на опасност с тези нощни излизания.
- Ако не беше Петко, нямаше да оцелеем толкова време - протестира Александра. - Татко не ни остави нищо. Един ден просто изчезна и остави планина от дългове и истински ужас. Още не сме платили всичките му сметки, а и нямаме доходи, от които да живеем. Аз съм ученичка, майка вече втора година е безработна, а майчинството, което ти вземаш е направо смешно.
- Трябваше да кажеш на майка, вместо да я оставяш да вярва, че татко ни е оставил пари.
- Не можех да й го причиня. Тя още го обича, и не исках да я разочаровам. Ако сега й кажем, това ще разбие сърцето й.
-Ами твоето сърце? - запита Меги. Няма да имаш бъдеще, ако продължиш да рискуваш живота си заради семейството.
- Имаш ли по-добро предложение? - запита Александра. - Може би ще започнеш да миеш входове. Аз винаги мога да стана проститутка, но парите няма да са достатъчни да си плащаме сметките и да се грижим за Бебчо.
Меги се изчерви. Макар да беше по-голяма с пет години, сестра й винаги е била с твърд характер и по-зрялата от двете.
- Няма защо да бъдеш толкова язвителна. Чистенето на входове е по-добро от онова, което вършиш. Трябва да престанеш, Сиси. Един ден късметът ще ти изневери и... тогава какво?
- Не мога да спра, сестричке, още не - възрази Александра. -Не и преди да завърша гимназия. Потърпи още няколко месеца.
Раменете на Меги се отпуснаха.
- Сиси, моля те, размисли. Ограбването на коли може да те погуби.
Обхваната от вдъхновение, Александра се замисли:
- Може би има начин за една нощ да намерим парите, от които имаме нужда, за да оцелеем половин година.
- Какво означава това?
- Нали знаеш, че всяка година в средата на февруари политиците и бизнесмените си организират Виенски бал. А сега, ако не се лъжа сме февруари - каза Александра и дяволито повдигна едната си вежда.
- В никакъв случай! Забранявам. Няма да крадеш от политици.
- Знаеш толкова добре, колкото и аз, че те са най-големите престъпници в България. Аз просто ще взема част от това, което те са откраднали от народа. Като Робин Худ. Крада от крадците.
- Никога не сме ходили на такова събитие - каза Меги.
- Поради основателна причина. Не можем да си го позволим -отбеляза Александра и продължи. - По новините чух, че тази година балът ще бъде в хотела на Черни връх, на Витоша. До него се стига по тесен и тъмен път с много завои. С други думи пътят е идеален за нас. Когато балът е към края си, гостите започват да си тръгват един по един. С Петко ще ги причакаме зад някой завой и така за по-малко от час ще имаме повече пари, отколкото някога сме виждали. Ще трябва обаче да вляза на бала, да проуча гостите. Не искам да се натъкнем на някой министър и добре обучената му охрана.
- Наистина ли смяташ да отидете, Сиси? - попита ужасено Меги.
- Това е твърде добра възможност, за да я пропусна. Ще ми трябва бална рокля, трябва да се видя с Петко да обсъдим плана.
- Как смяташ да влезеш вътре?
- Ще накарам мама да се обади на онзи депутат Гошо Гъбата, на когото татко дължеше пари. Дъртият коцкар с удоволствие ще ме вземе със себе си на бала, за да се изфука с младата си придобивка. Та аз съм на деветнайсет. Лигите му ще потекат. А и когато изчезна по средата на бала ще реши, че съм избягала, защото съм се изплашила. И повече няма да се занимава с пикли. Виждаш ли? Още едно добро дело. С един куршум, два заека. Моля те, Меги, не се тревожи.
- Знам, сестричке, но толкова се страхувам за теб всеки път, когато предприемаш нещо глупаво или опасно. Сънувам ужасни кошмари как те убиват на пътя. - Гласът й потрепери. - Ужасно е, просто ужасно.
Александра прегърна фината жена и я притисна нежно към себе си. Много обичаше сестра си. Тя беше единствената й приятелка.
- Не се тревожи, Меги, ще внимавам. Петко никога няма да допусне да ми се случи нещо. - Тя стисна очи, за да прогони спомена от снощи. Не Петко, тя нямаше да позволи нещо да се случи.