- Не ми е нужно позволението ти. Вече е решено - остро й отвърна той и продължи с по-мек тон. - Не искам да се тревожиш за глупости, сега има по-важни неща, за които да мислим. Тази нощ се разминахме на косъм от смъртта и въпреки разказа ти, аз продължавам да мисля, че Гошо Гъбата не е заплаха.
Александра се засегна, но се опита да не го показва:
- Ти имаш ли врагове?
- Да, но не и такива, които биха ме убили. Между другото, Гошо Гъбата е един от тях.
- Добре тогава, щом не сме ние целта на нападението, тогава трябва да е някой от гостите ни - тя го погледна многозначително. - Въпреки че дълбоко се съмнявам.
Младен нежно сложи длан върху устните й, надигна се и отново я целуна по нослето.
- Шшт. Късно е вече. Заспивай! Утре ще му мислим. Както казваше баба ми, утрото е по-мъдро от вечерта.
Тя го погледна за момент през спуснатите си клепачи, срещна непреклонния му поглед, въздъхна и се отпусна.
122
ОПАСЕН ЖИВОТ
Беше още тъмно когато се събуди, доловила присъствието на чужд човек. Часовникът показваше шест часа. Бяха спали само два часа. Надигна се и срещна очите на възрастен лекар. Побърза обезпокоена да събуди Младен.
Изминаха няколко секунди преди той с мъка да успее да си отвори очите. Премита объркан, но като видя доктора, бързо се разсъни.
- Добро утро, д-р Стасков!
- Добро утро! - делово поздрави докторът. Лицето му бе сериозно. - Съжалявам, че се налага да ви будя толкова рано, но се налага да ви изпишем, преди да е дошла дневната смяна - сведе поглед и запристъпва неспокойно от крак на крак.
- Виждам, че вече сте разбрали какво се е случило снощи? -студено му отвърна Младен.
- Цялата страна вече знае. Виж, момчето ми, и аз като теб не искам неприятности. Нека да сменим превръзката и да ви изпишем, преди някой да е заподозрял нещо.
Младен се надигна тежко от леглото и се олюля нестабилно на краката си, все още замаян от съня. Докторът сръчно го подхвана през кръста.
- Нека момичето да отиде в сестринската стая да закуси и да се облече, докато ние с теб си свършим работата.
Александра си облече набързо пижамата под одеялото и се запъти към вратата.
- Чакай ме там, малката. Ще те взема, като приключа.
- Добре! - послушно му отвърна тя и излезе.
Младен намери сакото си, извади портфейла и се обърна към доктора.
- Този път колко, докторе?
- Пет хиляди. Положението никак не е добро и трябва да затворя устите на Чакръков и Малчева - притесни се той. - Ти трябва да разбереш, че това, което вършим не е законно и... - свали превръзката на Младен. - Добра работа! Раната е розова. Ако не я мокриш, ще заздравее много бързо и след една седмица ще свалим конците.
- Не се тревожете за парите. Заслужихте си ги - извади няколко банкноти и ги подаде на доктора, който побърза да ги прибере на сигурно място в джоба си. - Предполагам, няма проблем, че са в долари?
- Никакъв. Радвам се, че сте успели да се измъкнете живи от клането. Цяла България е потресена от случилото се. Извадил си голям късмет.
- Късметлийката е малката. Ако не беше тя, сега щях да съм мъртъв.
- Какво се случи?
- И аз не знам - поклати глава Младен и се замисли. Александра почука тихичко на вратата на сестринската стая и
влезе. Посрещна я умореното лице на сестрата от нощната смяна.
- Добро утро! - поздрави Александра. Сестрата й кимна да влезе.
- Как сте?
- Благодаря, добре! Докторът ме изпрати при вас. Трябва да се облека. Роклята ми тук ли е?
Сестрата й посочи кубче със старателно сгънати дрехи. Алекс започна да се преоблича.
- Благодаря ви, че сте се погрижили за дрехите ни. По роклята ми почти не са останали петна.
- Няма защо, моето момиче. Ще те оставя сама за няколко минути. Сипи си кафе и хапни един кроасан - пресегна се и включи телевизора на излизане. - Това ще те разсейва, докато се върна.
Александра си сипа щедра чаша кафе, отхапа от кроасана и насочи вниманието си към телевизора. Започваше сутрешния блок, когато хапката заседна в гърлото й. Задави се.
„Тази нощ столицата бе разтърсена от най-жестокото масово убийство в историята на България от 1980 г. до днес. Предупреждаваме зрителите, че следващите кадри не са подходящи за деца и хора със слаби нерви."
Последва калейдоскоп от бързо сменящи се кадри от ресторанта. Сред окървавените безжизнени тела зърна за миг лицето на Пламен. Този път очите му бяха мъртви. Гласът на журналистката кънтеше в ушите й.
„Кървавото клане от тази нощ... Кървавото клане от тази нощ... Кървавото клане от тази нощ..."
124
ОПАСЕН ЖИВОТ
Александра кашляше и се даваше в сълзите си. Парчето кро-асан бе заседнало в гърлото й и не искаше да помръдне. Въздухът не й достигаше, изправи се да потърси помощ, в този момент вратата се отвори и Младен я взе в прегръдките си. Заудря я яростно по гърба докато парчето кроасан не изскочи и падна на пода.