- Какво се случи, малката? - погали я нежно той.
- Виж репортажа - накъсано му отговори тя.
Той погледна към телевизора. След секунда я изведе в коридора и я задърпа към изхода.
- Къде отиваме? - продължаваше да кашля тя.
- Вкъщи.
- Чакай! Ти си по пижама.
- Всичко важно е в пликчето, малката.
Александра чак сега забеляза, че той носи найлонов плик с вещи.
- Ами раната на ръката ти? Трябва да останеш под лекарско наблюдение.
- Нищо ми няма. Лекар ще идва вкъщи всеки ден да ми сменя превръзката.
- Много неприятна история, господин Николов - детективът стана и наля още кафе в чашата на Младен. - И нямате други врагове освен Гошо Гъбата?
- Точно така.
Прясно обръснат и облечен в строг тъмен костюм, Младен седеше в тясното миризливо кабинетче на детективската агенция. Беше оставил Александра в дома си на сигурно място да си почива. И въпреки че тя бе мъжко момиче, той се тревожеше за нея. Случилото се тази нощ може да разбие психиката и на най-закоравелия престъпник. Самият той не успяваше да прогони от ума си мъртъвците. От един час напрягаше мозъка си с въпроси, чиито отговори все още не намираше и на които би трябвало да отговори детективът. А засега той се държеше като надъхано полицайче без никакъв опит. Къде отиде професионалистът? Търпението на Младен се изчерпваше.
- Какво смятате да предприемете?
- Лошо е, че нямаме отправна точка, от която да започнем - потърка брадичката си детектива. - Затова ще приложим метода на отхвърлянето. Първо ще проверим дали атентата не е насочен срещу вас, като проучим враговете ви. След това на приятелите ви, Пламен и Ники, ще приложим същата тактика с всеки един от присъстващите в ресторанта. За целта ще ми трябва подробен списък с гостите. -детектива подаде празен лист на Младен. - Ще Ви помоля срещу всяко име да посочите цялата ви известна информация за лицето. Какво работи, къде живее, любовни връзки...
- Достатъчно! Разбрах - прекъсна го нервно Младен и се захвана да пише.
След още един час Младен излезе от детективската агенция. Тръгна към офиса си, като пътьом си купи няколко вестника. Нервите му бяха опънати до крайност. Раната го болеше и го принуждаваше през половин час да взема обезболяващи. Жадуваше да се прибере вкъщи, да се пъхне под завивките при малката и да усети аромата й. Този толкова нежен успокояващ аромат. Но не още. Трябва да прегледам вестниците, за да разбера с каква информация разполага полицията. Лицето му помръкна още повече. Така силно му се искаше да може да се отдаде на мъката. Тази нощ. Тази проклета нощ на първи март изгуби приятелите си, най-близките си хора и ако не беше Александра, Младен мислеше, че ще полудее.
Влезе в офиса си, разтвори вестника, но буквите затанцуваха пред очите му. Изглежда двата часа сън след случилото се не бяха достатъчни. Той имаше нужда от нещо силно, което да подържа тялото и ума му будни, докато се прибере у дома при Александра.
Отключи най-горното чекмедже на бюрото си и извади плик с кока. Още след първото шмъркване усети прилив на сили, умът му се проясни.
Не научи нищо ново. Полицията не разполагаше с никаква информация. Дори още не бяха идентифицирали телата. Всички се чудеха какво точно се е случило и защо се е случило. А репортерите предлагаха всевъзможни и в повечето случаи парадоксални версии. Общото във всички вестници бе само заглавието на статиите: „КЪРВАВО КЛАНЕ."
Младен с досада затвори вестника. Изправи се и напусна празния офис.
Александра чу шума от затварянето на входната врата. На няколко пъти, след като Младен я остави сама се опита да заспи, но
126
ОПАСЕН ЖИВОТ
неуспешно. Изгаряше от нетърпение да разбере дали Младен е научил нещо ново. Измъкна се от леглото и се затича боса надолу по-стълбите. Спря се на последното стъпало. Той стоеше срещу нея, подпрял гръб на входната врата и видът му я стресна. От силния арогантен чаровник не бе останала и следа. Помръкналото му състарено лице накара сърцето й да учести ритъм от съчувствие, но неестественият блясък в очите му я изплаши.
- Какво стана? Научи ли нещо ново?
Той поклати отрицателно глава. Приближи се към нея и я прегърна. Тя бе толкова сладка с босите си крака, облечена само със старата му спортна фанелка.
Нави на пръста си една непокорна къдрица, вдъхна аромата й и желанието в него се надигна. Движенията му станаха некоорди-нирани, а ръцете - груби. Стисна силно едната и гърда и тя извика от болка. Започнаха да се боричкат на стълбите. Александра скоро разбра, че съпротивата й е обречена и единственият начин да се спаси от грубите му ласки е да избяга далеч от него, колкото е възможно по-бързо. Опита се да я целуне, но тя се отдръпна рязко, извъртя се и побягна нагоре по стълбите.