Младен изръмжа от ярост. Достигна крака й и го дръпна. Александра падна по лице и си разби устата в стъпалото. Не я заболя. Само й пареше. Усети вкуса на кръвта си. Топла, с метален привкус. Картините от изминалата нощ се върнаха в главата й. Празнично облечени хора, проснати на пода в мъртвешки неестествени пози на телата. И кръв. Много кръв.
Разплака се. Така както си стоеше на колене и лакти по средата на стълбището. А той продължаваше да я напада. Вдигна тениската на гърба й и й смъкна бикините.
- Господи! Какво ти става? - изхлипа и се задави с кръвта и сълзите си.
Отговори й глухо ръмжене на подивяло животно. Младен я обърна рязко, коленичи между бедрата й и започна да разкопчава колана си.
- Спри! Моля те, спри - помоли го тя. Той вече бе свалил бельото си.
Александра обхвана главата мус ръце и го принуди да срещне очите й.
- Моля те! Моля те! Спри! - опръска лицето му с капки кръв. Той като че ли се осъзна. Изправяйки се, си вдигна панталона. За
един дълъг миг я изгледа от високо и отиде в хола, оставяйки я сама.
Тя се сви на кълбо и заплака с глас. Насиненото й тяло се тресеше от ридания.
След известно време, което й се стори цяла вечност Александра се успокои. Изми се, облече роклята си и потърси Младен. Намери го седнал на дивана, на който за първи път правиха любов, а масичката пред него бе побеляла от кока. Преглътна една буца в гърлото си.
-Аз си тръгвам. Мама сигурно се притеснява за мен.
Не й отговори. Гледаше я с тъп кръвнишки поглед. Тя излезе. Запъти се право към къщичката на охраната. В устата й горчеше, но не от кръвта. С усилие преглътна сълзите си. „Защо Младен се държи така с мен? Защо в един момент ме закриля от целия свят, а в следващия ме напада? Защото той си е такъв, глупачке. Той е ЧУДОВИЩЕТО. Петко те предупреди. А ти не го послуша. Тъпа романтична коза. Сама влезе в устата на звяра. Сега си сърбай попарата"
Прииска й се да поговори с Петко. Сега той й липсваше повече от всякога. Гърдите й се стегнаха от странното чувство за непреодолима загуба. Избърса самотната сълза от лицето си и почука на стъклото на охраната.
- Добър ден, госпожице! - момчето огледа подпухналото й лице и Александра се зачуди дали е чул виковете й. Изчерви се.
-Добър ден! Поръчайте ми такси, моля.
- Веднага - погледна я съчувствено и запристъпва неспокойно от крак на крак. - Желаете ли да изчакате таксито в кабинката.
Тя го погледна изненадана.
- Роклята, ви е тънка, а навън е доста студено - побърза да обясни той.
-Да. Благодаря!
128
VII.
Младен заспа призори на следващия ден. Спа неспокойно и сънува кошмари. Събуди го телефонът в ранния следобед. Пресегна се към слушалката леко раздразнен, но и облекчен, че се е измъкнал от прегръдката на съня.
- Ало! - хленченето, което се чуваше от другия край на слушалката го разсъни окончателно.
- Младенчо, леля Вили се обажда - хълцаше сърцераздирателно майката на Ники.
- Лельо Вили, какво се е случило? Защо плачеш? - още не изрекъл думите, почувства силна вина, че мами добрата жена.
Болката в ръката се върна и като че ли тя не му беше достатъчна, ами и слепоочията му запулсираха от силна остра болка. Обърка се. Не знаеше какво да направи по-напред. Да разтрива наранената си ръка или пулсиращата си глава.
Господи! Дано Ники не е споменал пред родителите си, че отива на рождения ден на малката. Не бе предвидил подобни усложнения.
- Младенчо, Ники е мъртъв - изплака жената. - Убиха го. Убиха детето ми, Младенчо. Убили са го - плачеше неутешимо тя.
Младен изпусна измъчен стон.
- Как? Къде? Какво говориш? Сигурна ли си? - отправи той една мълчалива благодарствена молитва към Бог за болката, която му помагаше гласът му да звучи достоверно.
Леля Вили хлипаше в слушалката.
- Къде е той сега? Лельо Вили, къде е Ники?
- В моргата. Момченцето ми е в моргата.
- Но как? Къде е бил? Ти сигурна ли си, че е той?
- Той е. Тази сутрин го разпознахме.
Младен се опита да стане от леглото, болката в главата му го преряза и той извика.
- Не плачи, сине. Не плачи... - опита се да го утеши почернената майка, сметнала внезапният му вик за израз на мъка по-сина й.
- Лельо Вили, какво каза полицията? Къде е бил? Какво се е случило?
- Никой не знае, какво се е случило, сине. Няма живи свидетели. Двамата с Пламен били на някакво тържество в ресторант „Славяни". Там се е случило.