Меги накара сестра си да я погледне.
- Трябва да скъсаш с него. Ръка, която удря, не гали, Сиси. Щом веднъж те е ударил, пак ще го направи. Колкото и да те уверява сега, че съжалява. И следващия път може да е по-лошо. Той не те заслужава. Няма да си щастлива с него. Прекъсни тази връзка, докато още можеш. За твое добро е.
- Ще скъсам с него, но не заради това, което мислиш. Той не ме е удрял. Разбих устата си в стълбите, но за другото си права. Той не е за мен. Не ме заслужава. За мое добро ще скъсам с него.
Меги силно се изненада.
- Какво тогава се случи на рождения ти ден, щом не те е удрял.
- Нищо ново - въздъхна Александра и спести на сестра си ужаса от нощта на първи март. - Младен не ме обича, а аз умирам за него. Той просто се забавлява с мен и ми го каза. Ако не скъсам с него, той ще ме съсипе - направи пауза. - А и вчера разбрах, че се друса.
- Какво?
- Шмърка кока - обясни тя на смаяната си сестра.
132
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Приключи тази връзка още сега. - Меги й подаде телефона и напусна стаята възмутена.
Александра седна по-турски с телефона в ръка, пое дълбоко въздух и набра номера. След второто позвъняване чу гласа, който караше коленете й да омекват. Ръцете й затрепериха.
„Добре, че не може да ме види сега. Направо съм жалка."
- Аз съм - гласът й прозвуча твърдо и тя мислено се поздрави. -Довечера искам да те видя.
- Радвам се да те чуя, малката. Мислех, че ми се сърдиш.
- В десет часа. Не закъснявай.
- Виж и аз много искам да те видя, но ако не е спешно...
- Не се качвай горе. Чакай ме пред входа - прекъсна го тя и побърза да затвори.
Десет минути след разговора ръцете й все още трепереха.
Пет минути преди десет часа чу клаксон под прозореца си. Загърна се плътно в дебелото си кожено яке и излезе навън. Чувстваше се много изнервена.
Младен я видя да излиза от входа и отвори вратата на седалката до него. Александра се направи, че не забелязва. Заобиколи колата застана от неговата страна и почука на стъклото. Прозорецът се плъзна плавно.
- Влез в колата, малката. Навън е много студено. Ще замръзнеш.
„Господи, защо трябва да е толкова хубав? Не може ли да има поне една гнойна пъпка на челото?"
- Няма да се бавим. Ще бъда кратка. Не желая да се виждаме повече.
- Какво? - смая се Младен. - Пак ли старата песен.
- Късаме. Край - обърна се да си ходи.
Младен изскочи от колата и успя да я хване на входа.
- Виж сега, малката, ако е заради вчера, кълна се, че това повече няма да се повтори - той посегна да погали наранената й устна, но тя го отблъсна. - В края на краищата, как можех да предвидя, че ще тръгнеш да бягаш и ще си нараниш устната. Съжалявам - той я прегърна насила. - Наистина съжалявам. Позволи ми да те отведа вкъщи и да ти покажа колко много съжалявам.
- Не е заради вчера. Ти нямаш чувства към мен и аз нямам намерение да поддържам една безперспективна връзка. Животът е твърде кратък, за да си губя времето с теб.
Младен се вгледа в нея - очите й горяха с леден огън. Както по време на обирите. Как съм могъл толкова време да не я разпозная. Сега я виждам съвсем ясно. Дух на войн в невинна жена. Тази невинност ще ме убие. Погали с длан порцелановата й буза. Възхитен от нея. От черните въглени, впили се в лицето му, от прелестта на розовите й устни. Раната върху тях не ги загрозяваше, напротив. Правеше ги реални, достъпни. Той не се сдържа и я целуна.
Нежно, но настойчиво устните му покриха нейните. Прегърна я здраво и потуши опита й да се отдръпне. Усети драскащата повърхност на засъхналата рана и изстена от удоволствие. Размърда устни, раната й се разкъса и прокърви. Почувствал топлината на кръвта, разумът му се изпари. Облиза я като хищник наслаждаващ се на кърваво парче месо, преди да го погълне. Вкусът й накара възбудата в слабините му да избухне. Стана му горещо въпреки кучешкия студ. Желаеше я тук и сега.
Александра беше в примка. Не можеше да помръдне и единственият начин да му се противопостави бе да стиска здраво устни. Но целувката на Младен я нарани. Долната й устна сякаш се разцепи на две и парещата болка я разяри. Тя повдигна крак и заби острото като пирон петнайсет сантиметрово токче на ботушът си в крака му. Младен извика от болка и се отдръпна от нея, но не я пусна.
- Какво ти става? - извика той ядосан. Устните му бяха кървави и той ги облиза, но в края останаха няколко капчици. Приличаше на вампир, невероятно красив вампир. И аз никога вече няма да го видя - помисли Александра и сърцето й се сви.
- Една целувка няма да промени нищо - заяви му тя. Младен тръсна глава, вече видимо вбесен.