- Току-що платих дълга на баща ти. Седемдесет хиляди - изкрещя й той. - Даваш ми нареждания по телефона, а след това затваряш, докато аз все още говоря. И какво правя аз? Тичам да изпълнявам капризите ти, въпреки че съм изтощен до припадък и не съм спал като хората от дни. Убиха най-добрите ми приятели. Те бяха моето семейство. А аз тичам при теб да ти слушам женските
134
ОПАСЕН ЖИВОТ
номерца и истерии. Два дни тичам като луд в напразни опити да разбера какво по дяволите се случи онази нощ, а ти ме разиграваш. Животът и на двама ни може би е в опасност и аз откачам, защото не знам как да се защитя и от кой, по дяволите. И какво правиш ти? Напускаш ме, защото съм нямал чувства към теб.
Младен спря да си поеме въздух. Александра го гледаше смаяна. Не беше мислила за нещата от този ъгъл.
- Как мислиш? Дали нямам чувства към теб, мамка му, щом правя всичко това?
Александра мълчеше. Очите й бяха пълни със сълзи. Младен въздъхна:
- Ела при мен, малката - прегърна я нежно и този път тя не се дърпаше. Целуна я по главата. - Всичко ще се оправи. Ще видиш -притисна я по-плътно към гърдите си. - Ще се справим. Ти си малко объркана и изнервена от онази нощ. Разбираемо е. А и аз прекалих вчера, но това не е повод да се разделяме.
Той я накара да го погледне:
- Не ме напускай. Не и сега, когато останах сам. Няма да се справя без теб - гласът му беше галещ, нежен, умоляващ и тя го целуна въпреки болката.
Стояха дълго така, погълнати един от друг в тъмнината. Всеки един от тях жадуващ до болка другия. Като удавници, вкопчени в другия сякаш той е единственият им шанс за живот. Раздели ги звънът на мобилния телефон на Младен.
-Ало!
- Господин Младен Николов? -Да.
- Простете за късния час. Дознател Матеев ви безпокои. Налага се да дойдете утре към девет сутринта в Шесто районно управление, за да бъдете разпитан в качеството на свидетел във връзка с убийството на Николай Лечев, по прякор Усмивката и Пламен Вучков, по прякор Черния.
- Сутринта не мога. Най-рано в два часа следобед мога да дойда.
- В такъв случай ви очаквам утре в два часа. Младен затвори и се обърна към Александра:
- Беше следовател от Шесто. Утре иска да ме разпита - обясни й той.
- Не се притеснявай. Сигурно искат да те разпитат като свидетел, защото знаят, че беше техен приятел. Вие бяхте известни на цяла София като тримата тузари. Всички знаят, че бяхте неразделни. Това, че те викат е знак, че полицията е в задънена улица.
- Да. Мисля, че си права. Вече е късно. И двамата имаме нужда от почивка.
- Така е - съгласи се Александра. Младен я прегърна отново.
- Утре вечер ще дойда да те взема. Вземи си дрехи. Във вдругиден сутринта е погребението на Ники и Пламен и искам да ме придружиш. Съгласна ли си?
- Да. Разбира се. Не се тревожи. Ще бъда до теб. Целуна я още веднъж.
- Лека нощ, малката. И помни: Сега имам само теб. Не ме изоставяй.
- Лека нощ. Утре ще те чакам. Меги я чакаше на вратата.
- Какво стана? - полюбопитства тя. Александра се втренчи за един миг в сестра си:
- Не можах - промълви тихо и се прибра в стаята си.
В уречения час Младен почука на вратата на кабинет номер триста и тринайсет в Шесто районно управление, гр. София. Посрещна го висок и кльощав, зле облечен и твърде млад според Младен дознател. Но съвсем скоро се убеди, че младият мъж си разбира от работата. Беше любезен и ерудиран.:
- Господин Николов, ако сте готов да започваме?
Младен кимна утвърдително. Пръстите на дознателя заиграха по клавиатурата на компютъра. Младежът водеше разпита и записваше едновременно. Младен се усмихна кисело. Правителството пести пари от машинописки. И разбра, че полицията никога няма да стигне до убийците. И как иначе... продължаваше да разсъждава той. Много е възможно самата полиция да е убиеца. Гласът на дознателя го изтръгна от мислите му.
-Днес 04.03.1999 г. в гр. София, подписаният дознател Иван Матеев, при Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 92 и 93 от Наказателно Процесуалния Кодекс, разпитах в качеството на
136
ОПАСЕН ЖИВОТ
свидетел по дело №157/1998 г. по описа на 06-то районно полицейско управление лицето:
Спря за момент само колкото да отпие от кафето си. Младен се възползва от възможността да огледа по-добре кабинета. Беше по-приветлив, отколкото той бе очаквал. Светъл, просторен обзаведен с евтини, но нови мебели. Червена точка за Правителството - отбеляза си той. Бюрото на момчето бе отрупано с папки с дела. Младен едва го виждаше зад тях. Купчинки с папки бяха наредени и около стените и до самото бюро. Автополицията бе затрупана с дела, които предвид сроковете едва смогваше да обработи поради липса на кадри и причината бе съкратения бюджет на Министерството на вътрешните работи и съответно претупваха делата. Черна точка за Правителството.