- Кажете си, моля, трите имена, къде и кога сте роден, единния граждански номер?
Младен започна, а дознателят сравняваше казаното с личната му карта.
- Образование? - продължи да записва данните му държавния служител.
- Висше. Икономическо.
- Професия?
- Занимавам се с търговия. Внос и износ.
- Семейно положение?
- Неженен.
- Осъждан ли сте? -Не.
- Чудесно. Сега ще Ви разясня правата и задълженията като свидетел - отвори една малка книжка дознателя и зачете:
- Съгласно член 119,120,121 и 122 от НПК, те са: Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват. Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.
Момчето се задъха. Бързаше да приключи, колкото е възможно по-бързо с досадните формалности и четеше, като петокласник на състезание за бързо четене.
- Свидетелят има следните права - продължи той, но Младен вече не го слушаше.
„Дали ще мога да измъкна някаква информация от хлапака? Поне за следите. Копелетата не може да не са оставили някакви следи. Винаги има следи. Дали криминалистите вече са ги обработили?"
- Господин Николов, слушайте ме моля. Това е важно. „Господи! Хлапето наистина взема много на сериозно работата си."
- Слушам ви!
- Уведомявам Ви за отговорността съгласно член 290, алинея 1 и член 360 от Наказателния Кодекс, която носите при отказ да дадете показания, за съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина, както и за разгласяване на материалите по предварителното производство без разрешение на прокурора - направи многозначителна пауза. - Разбирате ли правата и задълженията си?
- Да - губеше вече търпение Младен.
- Познавате ли лицата Пламен Черния и Ники Усмивката? -Да.
- Какви бяха отношенията Ви с тях?
- Бяхме приятели.
- Имахте ли бизнес отношения с лицата?
- Да, с Пламен. Беше управител в една от фирмите ми. -Коя?
- „ЕКСТРИМ ИМПОРТ"
- Кога беше последният Ви контакт с тях?
- В деня преди покушението - започваше да се дразни Младен.
Дознателят продължи да го разпитва с равен тон, което незнайно защо още повече вбеси Младен. Той като че ли чак сега осъзна, че тях ги няма и никога няма да се върнат. Представи си как излиза оттук и отива при тях. Разказва им за нахъсаното дозна-телче и тримата се смеят. Нещо го стегна в гърдите. За първи път от много време той изпита истинска болка. Помнеше тази болка
138
ОПАСЕН ЖИВОТ
от детството. 0, помнеше я много добре. Трябва да съм бил втори или не, трети клас в онзи противен пансион. Пълен нещастник. От-ритнат и забравен. Сам. Майка дойде да ме вземе от село. Никога не я бях виждал. Стори ми се красива. Помня как баба плачеше на гарата и я молеше да не ме отвежда. А аз се чудех защо. Бях щастлив, че майка ми е дошла за мен. Че ме обича. Глупак. Захвърли ме на онова ужасяващо място, веднага щом пристигнахме в София. А ми се стори толкова красива. Но тогава срещнах Пламен и животът ми стана по-поносим. Вече бяхме двама и по-големите деца не можеха вече да ме пребиват. Момчетата не можеха вече да се гаврят с мен. Пламен тогава беше кльощав, но се биеше лъвски. И двамата бяхме кльощави. А по-късно във военното училище се присъедини и Ники, оттогава животът ми сякаш потръгна. После дойдоха и парите. Биваше ме за бизнес. От начало бяха малки далавери за дребни стотинки. После дойде и големият бизнес и двамата разчитаха на мен. Вярваха ми. Вярваха ми, мамка му. От пейките по парковете изведнъж започнахме да спим в чаршафи на Келвин Клайн за по две хиляди долара. Тримата бяхме блестящи. Ники пое незаконната дейност. Беше роден за това. Просто му се отдаваше. А Пламен дипломат по природа. Незаменим администратор. Сега ги няма. Пак останах сам срещу вълците.
- Господин Николов искате ли вода? - прекъсна мислите му държавният служител.
Младен срещна загриженият поглед на дознателя и се стегна.
- Не. Благодаря! Добре съм! - и сам не си повярва.
- Можем ли да продължим? -Да.
- Знаете ли по какъв повод приятелите Ви са присъствали вечерта на първи март в ресторант „Славяни" и кой ги е поканил?