- Не. Не го правете. Това е моят син. Не можете да го зариете. Моето дете. Моето дете - нареждаше тя. - Не си давам момчето на червеите. Това си е моето момче, не си го давам.
Трима млади мъже скочиха след нея в дупката, но не можаха да разделят майка и ковчег. Въздухът миришеше на пръст и допълваше трагичната картина.
- Казах ви вече - крещеше горката жена. - Няма да ви дам да го зариете. Той как ще диша? Помислихте ли? Момчето ми го е страх от тъмното - събра сили и изкрещя още по-силно. - От малък го е страх от тъмното - пищенето й разтърси софийските гробища. Попа клекна и се разплака. - Спокойно, синко. Мама е тук. Не бой се, сине. Мама е тук.
Майката на Пламен припадна и я изнесоха на ръце. Трагедията бе пълна. Още двама мъже скочиха в дупката и с общи усилия успяха да изкарат почернената майка от гроба. Повалиха я на земята, за да я усмирят.
Александра наблюдаваше случката, като на забавен каданс. В боричкането успя да зърне лицето на жената само за миг. То бе изкривено от ярост. Тя се бореше с всички сили, но Алекс знаеше, че битката срещу смъртта е неравностойна. Тя, смъртта, винаги побеждава.
Бе потресена. Усети ръката на Младен да я дърпа и го последва. Изведе я от гробището, настани я в Мерцедеса и я прегърна.
- Съжалявам, че трябваше да преживееш това - гласът му бе дрезгав.
- Съжалявам, че преживяваш това - отвърна му тя. Младен я взе нежно в скута си. Шофьорът беше невидим.
- Ти не плака. Гордея се с теб!
Александра се вгледа в зачервените му очи. Той бе плакал, а тя не беше забелязала. Целуна го нежно, дълбоко. Усети вкуса на сълзите по устните му. Вложи цялата си обич в тази целувка.
- Между другото, черният цвят не ти отива - прошепна той.
- От теб зависи скоро да не го обличам.
- Знам точно какво да направя, за да го предотвратя.
- Какво?
- Като за начало ще изгоря всичките ти черни дрехи - пошегува се Младен. - Ще останеш ли при мен и тази нощ? Имаме да наваксваме от снощи.
Тя се поколеба.
- Трябва да ходя на училище. Контролните вече започнаха.
- Моля те! Обещавам няма да съжаляваш. А и помня, че ти бях обещал да сготвя спагетите „А ла Младен."
- Добре! А що се отнася до спагетите, още помня вкуса им - и двамата се разсмяха.
Младен се обърна към шофьора.
- Карай към вкъщи.
Прибраха се малко преди обяд. Младен изглеждаше добре. Тежестта, която седеше на раменете му от няколко дни, като че ли бе паднала. Александра го остави в кухнята да приготвя прочутите си спагети и се качи горе да се изкъпе и преоблече. Беше спокойна, бързаше да отиде при него. На душата й бе леко.
„Господи, прости ми, че се чувствам толкова добре след трагедията, на която станах свидетел днес".
Тя се прекръсти бързо три пъти и слезе при Младен. Това, което завари в кухнята, охлади ентусиазма й.
На кухненският плот между чушките и гъбите стоеше солидно количество кока.
Младен тъкмо приключваше с една линийка. Забеляза я и й предложи тръбичката.
- Пробвай. Ще ти хареса - измърмори носово той, докато бършеше носът си.
- Не, благодаря - запази дистанцията помежду им тя. Страхуваше се от ново нападение. Устните й още не бяха заздравели от последното. - Откога вземаш този боклук?
Младен й се изсмя и разбърка соса на спагетите.
- Това не е боклук малката. Това е най-доброто в България. Какво говоря? Това е най-добрата кока на планетата Земя. Първо качество.
Александра тъжно поклати глава.
- От къде знаеш?
- Знам, защото аз я внасям - гордо изпъчи гърди той. - Всяка година, по едно малко количество от ес-класата на коката само за ВИП клиенти. Ползват я само най-големите умове на България.
Хвана я за ръката, издърпа я до плота и натика тръбичката в ръцете я.
- Опитай. Наведи се и шмръкни дълбоко малката. Хубаво е. Ще те накара да се почувстваш по-добре след този ужасен ден - инструктира я той.
- Не. Не искам да се друсам.
Младен се разсмя. Гушна я през кръста и я целуна по вратлето.