- Това не е наркотик, глупаче. Това е кока. Наркотици са хероинът, морфинът, екстазито - заобяснява въодушевено. - Към коката не можеш да се пристрастиш. Дори кафето е по-вредно от коката. Дори някои лекари я смятат за полезна. Отпуска те. Държи те буден. Прави умът ти остър като бръснач. Зарежда те с енергия. Пробвай. След това сексът е изумителен - прошепна страстно той.
144
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Не, не, не искам. Щом е незаконно, значи е вредно. И ти не бива да го ползваш. Моля те, обещай ми да не шмъркаш повече. Когато го вземаш, ставаш различен и ме плашиш.
Той се ядоса.
- Различен? Глупости. Плашела се от мен. Как не - завъртя я рязко с лице към себе си и я блъсна в плота. Ударът в гърба й бе толкова силен, че й изкара въздуха. - Отучи се от навика да ми разиграваш гръцки трагедии момиченце. В противен случай ще се наложи да опознаеш и лошата страна от характера ми - лицето му бе почервеняло от гняв. Той се надвеси над нея и чертите му се изкривиха в грозна гримаса. - Изглежда липсата на баща ти те е разглезила. Имаш нужда от здрава мъжка ръка и аз съм готов да ти я предложа. Хайде пробвай. Не ми се прави на такава моралистка. Това е незаконно - иронизира я Младен. - Аз те познавам, малката, по-добре отколкото предполагаш. Прекрасно знам каква си.
Александра беше ужасена. Онемяла и задъхана от болката в гърба си, тя стоеше, като кукла в ръцете му и не знаеше какво да направи или какво да каже. Мозъкът й блокира.
- Моля те. Пусни ме - примоли се тя. - Притискаш гърба ми към ръба на плота и ми причиняваш болка.
- Моля те. Причиняваш ми болка. Моля те. Не шмъркай това ужасно нещо - продължи да я иронизира Младен. Обърна я отново с лице към плота, без да разхлабва хватката си. Сграбчи я за косата грубо и наведе главата й към коката.
- Шмъркай - нареди той. - После ще ми бъдеш благодарна. Ръцете й трепереха докато нагласяше тръбичката на носа си.
Но вместо да шмръкне. Издиша шумно и издуха цялата кока. Белият прах се разпиля по зеленчуците.
- Проклета глупачка! - Вдигна ръка и я зашлеви през лицето. Главата й отхвръкна встрани. Ухото й запищя, ако не я държеше
здраво, щеше да падне на земята. Не я заболя. Просто бе зашеметена и бузата й гореше.
- Имаш ли представа колко пари издуха? - с изкривена от злоба физиономия, пое дълбоко въздух и изкрещя в лицето й. - Тъпанарка! С тези пари мизерното ти семейство би живяло в лукс цял месец. Да ти еба майката проста!
Нещо в погледа му просветна и той снижи тона си до приглушено ръмжене.
- Нищо. Сега ще си го изработиш. Александра се ужаси.
- Мол... моля те! Пусни ме!
Той не я чу. ,
- Първо ще отидеш да се измиеш. Гримът ти се е размазал и приличаш на шибана курва - яростно я изблъска към трапезарията.
Тя се приземи тежко на скъпия испански розов теракот, на два метра от него. Удари си коляното и лакътя. От болка й се доплака.
- Марш в банята и хубаво си изплакни и устата. Щом искаш да духаш, ще духаш - излая подире й Младен.
Побърза да изпълни нареждането му. Изправи се трудно, но сравнително бързо прекоси трапезарията и изкачи стълбите на бегом, въпреки накуцването.
Влезе в банята за гости. Първата врата вляво точно до стълбите. Тя беше най-близката баня. Завъртя ключа и прищракването в ключалката й подейства успокояващо. Трепереше. Облегна се на красивия мраморен плот на мивката и се погледна в огромното огледало.
Гримът на лявата й страна, където я беше ударил наистина е размазан. Окото й бе зачервено и сълзеше. Изглежда й беше бръкнал в окото при удара. Устните, посинели от стискане се разтвориха, за да изпуснат една - единствена отчаяна въздишка. От движението напрежението, което бе сковало челюстта й изчезна.
„Господи боже мой! Какво ми се случва?"
Сложи треперещата си длан ниско в мивката и вградената фото клетка пусна водата. Грижливо изми лицето си и се подсуши с една от безумно скъпите според нея кърпи с марка „Версаче." Действаше като робот, докато умът й се опитваше да измисли начин как да се измъкне от тази абсурдна ситуация. Обаче мозъкът й просто отказваше да я слуша.
„Боже, каква жалка картинка съм."
От усилието да мисли треперенето се засили и тя буквално се тресеше. Погледът й бягаше лудешки по стените на банята, без да вижда.
„Спокойно. Спокойно. Сега ще измисля нещо. Аз винаги успявам само да се сетя, какво ми беше казал татко."
146
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Всеки човек заслужава участта си - промърмори на глас тя. „Не, не е това. Беше нещо, което ти помага да мислиш". Стисна глава в ръце и се залюля като малоумна.
- Сетих се - лицето й засия и този път наистина приличаше на луда. - Теза, противопоставям й антитеза и синтез. Мисли, момиче. Така казваше татко.