- Нещата винаги могат да тръгнат не както трябва - завайка се Меги. - Проклинам деня, когато Петко те въвлече в тази лудост, с която се занимаваш сега.
- Беше моя идея, не негова - напомни й Александра. - Той избра да тръгне с мен, защото е добър приятел и знаеше, че твърдо бях решила да поема по този път, независимо от всичко. - Брадичката й се вирна упорито. - Освен това не изпитвам никакви угризения. Хората, който ограбвам, са по-лоши и от дяволи. Дръзки типове, които няма какво да губят. Печелят парите си от тъмни сделки, проституция, хазарт. Продават оръжие, дрога и бог знае какво още. Те нямат съвест и морал. Едничката им цел е бързата печалба, която да им донесе власт.
- Да, знам, че в България не се забогатява с честен труд. Но нищо ли не мога да направя, за да те спра? - осмели се Меги.
- Нищо. Ако нещата на бала се развият както искам, може би ще сложа край на нощните нападения.
- Дано - въздъхна Меги.
- Отивам да се облека. Ще отида да си купя рокля, а после да се срещна с Петко.
Александра отпи последна глътка от кафето си и мислите й се върнаха към мъжа, когото беше видяла снощи в Мерцедеса. Изглеждаше точно от типа бизнесмени, който се беше заклела да избягва на всяка цена. Несъмнен женкар, връщащ се от любовна среща. Колко ли жени е съсипал, запита се тя в пристъп на внезапно любопитство.
Невъзможно красив, този мъж излъчваше някаква умора, въпреки солидната височина и широките рамене. Тя сметна, че е някакъв преситен бизнесмен, отдал се на разврат. Бръкна в джоба на пижамата си и несъзнателно стисна пръстена с рубина.
Александра се питаше кой е този мъж. От него просто лъхаше на пари и власт. А тази негова иронична усмивка беше накарала косъмчетата по тила й да настръхнат.
Александра се отърси от внезапното предчувствие за беда и излезе от кухнята. Имаше да прави далеч по-хубави неща, отколкото да мисли за някакъв мъж, когото сигурно никога повече нямаше да срещне.
Младен се разхождаше пред майка си с навъсена физиономия.
- Няма нужда да бъдеш драматичен, сине, - посъветва го Лилия. - Знаеш какво мисля за това, че трябва да имаш семейство. Запомни, човек и добре да живее се жени.
- По дяволите, майко, трябва ли постоянно да ми натякваш, че не съм се оженил? Само на трийсет години съм. Татко се е оженил на трийсет и пет.
- Остави мъртвия си баща на мира - отсече Лилия. - Остарявам и искам да се порадвам на внуци, преди да хвърля топа. Ако престанеш да хойкаш, ще си намериш някое добро момиче. Младите момичета днес са изключителни, по-мое време бяха ограничени и неинформирани. Аз бях рядко изключение.
Разбира се - мислеше си горчиво Младен. Изключение е меко казано. Майка му имаше пет развода и три деца, раздадени по роднини за отглеждане. Той бе имал късмета да израсне при баба си,но със сестра му и брат му не бе така. Майка му е властна жена, но доста свободомислеща, когато става въпрос за собствения й живот. Точно в момента тя бе в процес на лов за съпруг номер шест. Но към децата си беше тиранична и взискателна.
- Изключителни в какво, майко? - изръмжа Младен. - Изключително млади? Изключително глезени? Изключително глупави? Такива жени не ме интересуват. Няма да следвам примера ти. Твоите бракове не ти донесоха нищо добро.
Лилия тропна с крак, достатъчно силно за да привлече вниманието на Младен.
- Не ставай жлъчен - кресна Лилия. - В един от тези бракове ти се роди. Тази вечер има Виенски бал. Всички важни хора в България ще бъдат там. Предполагам, че си получил покана?
Младен сви рамена:
- Предполагам. Секретарката ми се грижи за тези неща.
- Искам да отидеш - каза Лилия с глас, който не търпеше възражения. - На бала можеш да си намериш някоя нормална млада жена. Ще е добре за теб да се откъснеш за момент от жените със съмнителен морал, с които общуваш по клубовете и дискотеките.
Младен не обичаше майка си. Нейният морал беше повече от съмнителен. Но тя все пак му беше майка, а както често обичаше да казва баба му кръвната връзка е завинаги. И въпреки, че не му харесваше, той вярваше в това. Младен посещаваше Лилия веднъж месечно, за да й носи пари. Подозираше, че интересът, който майка му проявява към личното му щастие идва от страх да не й спре месечната издръжка. Тя не се интересуваше от другите си деца. Не знаеше дори дали са живи. И все пак щеше да отиде на бала, но не за да си търси съпруга. Просто нямаше какво друго да прави тази вечер.
Младен се обърна към майка си:
- Е, добре, ще отида на бала. Но не храни напразни надежди. Животът, който водя напълно ме удовлетворява. Хора като нас двамата с теб не бива да се женят - каза Младен и добави на ум - и да създават деца.