Младен не издържа. Засили се и блъсна вратата, но не успя да я разбие. Единственото, което постигна бе остра болка в здравото си рамо.
Александра се сепна за миг от удара, но после продължи бързо. Не мислеше. Думите сами излизаха от устата й:
- Още в първия миг, в който те видях разбрах, усетих, че ти ще ми донесеш само неприятности. Само мъка. А по-късно един прекрасен човек ме предупреди. Един човек с чисто сърце, способен да обича ми каза кой всъщност си ти - събра сили и изкрещя. - ЧУДОВИЩЕ.
Младен пак се сблъска с вратата и този път тя отскочи леко. А Александра продължаваше да нарежда:
- Тогава аз не го чух. Не исках да го чуя. Тогава аз те уважавах. Боготворях те. Сега вече му вярвам. Сега знам кой си. Ти си скапан наркоман. Циник. Нещастник, насилник. ЧУДОВИЩЕ. - неочакваното затишие от другата страна на вратата я накара да млъкне и да се ослуша.
- Хайде стига толкова мелодрами и гръцки трагедии - гласът му звучеше нормално. - Знаеш, че не съм способен да те нараня, малката. Беше дълъг, тежък и за двамата ден. Хайде излез оттам, малката. Нека хапнем и да си легнем като нормалните хора. А утре, когато се събудим, ще започнем от начало. Ще видим събитията от днешния ден в съвсем друга светлина и ще се срамуваме и двамата. Както се казва, утрото е по-мъдро от вечерта - замълча за момент. - Хайде, мила! Отключи вратата!
- Ще се срамуваш ти - отвърна му иронично тя. - А бе ти за глупачка ли ме мислиш?
- Хайде, стига вече, малката! Вярно, че и двамата прекалихме днес, но причините са обясними. Сега е моментът да престанем с глупостите и да си покажем, че и двамата сме зрели, разумни хора. Излез оттам. Искам само да вечерям и да си легна с жената, която обичам.
- Няма начин. Каквото и да се случи с мен тази вечер, едно е сигурно. Ти никога вече няма да си лягаш с мен.
- Опитай се да се поставиш на мое място - помоли Младен. -Последните няколко дни много ми се насъбра. Изгубих всичко. Всичко. Чуваш ли? Само ти ми остана. Искам просто да те прегърна и да спя. Да забравя. Отвори вратата.
- А аз искам никога да не те бях срещала. Искам да изчезнеш от живота ми. Искам да ме оставиш на мира.
Той опря глава във вратата и тя усети близостта му.
- Глупости! Ние се обичаме.
- Това не е любов - въздъхна тежко. - Отказвам да приема, че едни толкова извратени и противни действия във връзката и във взаимоотношенията на две субективно изградени душевности могат да бъдат естествен резултат, плод на една осъзната любов. Това не е нормално.
- Какви ги говориш? Нищо не разбирам. Отвори вратата. Излез. Това, което правим е глупаво.
- Виж сега, Младене. Има само два начина да изляза оттук. Единият е доброволно, но може да стане само, след като ти напуснеш къщата и обещаеш никога повече да не ме търсиш. Другият е
152
ОПАСЕН ЖИВОТ
алтернативен. В случай, че ти намериш начин да разбиеш вратата. Държа бръснач и ако се опиташ да влезеш първо ще прережа вените на глезените и на китките си, а после ще отворя прозореца и ще скоча.
- Ти си луда. Няма да го направиш.
- Напротив. Отчаяна съм. На няколко пъти напразно се опитвах да се отърва от тебе. Да се спася. Но по един или друг начин все не успявах. Не разбираш ли? Ти си пагубен за мен. Разяждаш ме като киселина и отвътре, и отвън. Веднъж ти сам ми каза, че ме познаваш по-добре, отколкото аз смятам, че прекрасно знаеш каква съм. Ако си говорил истината, ако наистина ме познаваш толкова добре, тогава знаеш, че ще изпълня заканата си.
В един безкрайно дълъг момент тишината я заглуши.
- Това е абсурдно. Знаеш ли?
- Знам! Ти ме принуждаваш.
- Е, добре! Излизам.
- И не забравяй, че от прозореца на банята се разкрива изумителна гледка към половината баровски квартал и целия преден двор.
Гърлото й отново задращи, стана изплю храчката в мивката и се приближи към прозореца.
След пет минути се извърна през рамо и извика:
- Все още не виждам задните ти стопове. Имаш три минути и преминавам към план Б.
Не мина много време и видя Мерцедесът да излиза от гаража. Портата се отвори и тя най-накрая видя задните стопове да се изгубват в тъмнината. Отключи вратата, предпазливо я открехна и надникна в коридора. Нямаше никакви признаци на живот и тя се затича като подплашен заек към уредбата в другия край на коридора. Вдигна слушалката.
-Ало! Ало? - тя мълчеше. Натисна бутона и се свърза с охраната, като непрекъснато се оглеждаше. - Ало, бих искала да ми поръчате такси. Нека колата спре на улицата пред входа. Не я пускайте в двора и ми позвънете, когато пристигне - изстреля думите на един дъх тя. - И искам да чуя гласа на вашия колега - искаше да се увери, че Младен не й прави клопка, като е сложил някое от двете момчета от охраната в колата.