- Считайте го за изпълнено, госпожице. Ванка, кажи здрасти на госпожицата.
Непознат мъжки глас я поздрави отдалече и тя побърза да затвори и да се върне на сигурно място в банята пред прозореца.
Не чака дълго. Кола с характерния жълт цвят за такситата в България спря пред портата. Почти веднага уредбата в коридора иззвъня.
Тя действаше бързо. Нахълта в спалнята, събра си нещата и изскочи от къщата, като почти премаза краката на Банката, когато прелетя покрай него. Още не влязла в таксито, нареди на шофьора:
- Тръгвайте бързо - колата потегли, а тя продължи да нарежда. - Към Павлово, но няма да се спускаме оттук, а ще продължим по стария път към Драгалевци, оттам ще се спуснем към Околовръстно шосе и оттам вече към Павлово - страхуваше се, че Младен ще я причака някъде по пътя. Не спираше да се оглежда и понеже не го видя, скоро се успокои и се облегна блажено на задната седалка. Младен едва ли е толкова нагъл, че да я чака пред къщи, а и там тя лесно може да се спаси.
Всички жени са кучки - разсъждаваше Младен, докато летеше с бясна скорост из празните булеварди на спяща София.
Чувстваше се вбесен. Кръвта във вените му кипеше от безсилие. За втори път тази седмица изпита емоция, която го върна към детството му. А той мразеше миналото. Мразеше да си спомня. Това чувство на безсилие, на невъзможност да се справи със ситуацията, да я разбере. Това объркване. Беше му до болка познато. Срамуваше се от себе си. Мразеше се заради слабостта си. Споменът го връхлетя. Повдигна му се. Спря рязко. Отвори вратата и повърна. Не си спомни всичко, само отделни моменти. Лежеше по корем на пейката в котелното отделение на интерната със смъкнати панталони, а трите по-големи момчета се смееха. Подиграваха го. „Ей, Мими! Хареса ти а? Щом не става, й е харесало. Май иска да ти стане гадже, Бобо. Току-виж утре се сбила с Ани. А? Ха, ха." Не го изнасилиха всичките. Беше Бобо. Всички се страхуваха от него, дори учителите. Не си спомни какво се случи след това или как е стигнал до леглото си в спалното. Не си спомни и болката. Само обидата, срама и страха през следващите дни да не се случи отново. И, разбира се, безсилието. Това чувство мразеше най-много. Защо Александра има дарбата да изкарва и най-
154
ОПАСЕН ЖИВОТ
доброто, и най-лошото от него? Тази способност й даваше власт. И това го терзаеше. Почувства се слаб и когато убиха приятелите му и го раниха, но не беше същото. Докато сега тя успя да го накара да усети същото омразно чувство като в миналото. Той нямаше обяснение защо се получава така.
Няколко часа остана в студената кола. Отпуснал глава на седалката с вторачен в тъмнината поглед. Когато вече не чувстваше пръстите на краката си от студ, се размърда. Запали двигателя и пое към къщи.
Преди да заспи сам в огромната си спалня, взе решение да остави ден-два Александра на спокойствие да се успокои. След това щеше да оправи нещата. Това не е края, малката. Тя му липсваше. Още желаеше малката крадла. Краят ще дойде, когато той каже. Вече не е безсилно момче, а мъж. „Нещата ще стават, както аз кажа и докато аз искам."
Прегърна съседната възглавница, жадно вдиша нежния женски аромат и заспа усмихнат.
Сутринта Александра се събуди тъжна, но отпочинала. Сама не можеше да си обясни мира и спокойствието в душата си. Облече красив спортен екип в светло сиво и розово. Погледна се в огледалото и след като се увери, че й стои превъзходно, настроението й някак си от само себе си се повдигна.
- Сигурно се чувствам така, защото най-накрая се отървах от злото - заяви тя оптимистично на лика в огледалото.
- Стана ли вече, Сиси? - вратата на стаята се отвори и рошавата глава на Меги надникна вътре. - С кой говориш?
- Аз станах отдавна. Взех си душ и вече съм готова да посрещна този прекрасен ден, поспалано.
- Прекрасен друг път. Навън е мрачно и студено. Гледай докато посрещаш прекрасния ден, да не си изпотрошиш краката по заледените улици - нацупи носленце Меги. - Хайде, идвай. Кафето е готово.
Двете момичета целунаха едновременно майка си на влизане в кухнята.
- Калпазанки - усмихна се единствената блондинка в семейството. Сядайте бързо на масата да закусите, а после всяка да се захваща със задълженията си. Кое време стана, а ти, Меги, още не си готова. Детето ще се събуди всеки момент. Днес трябва да го водим на консултация. Как ще смогнем до девет часа, като ти още се разхождаш чорлава?
- Добре де. Стига си викала. За двайсет минути съм готова. Аз съм бърза. Не съм като Сиси - отвърна й балканската двой-ничка на Пенелопе Круз с пълна уста. - И сто пъти ти казах да не слагаш мляко в пържените филийки. Не стават за ядене - продължаваше да се мръщи Меги, сякаш напук на доброто настроение на сестра й.