„Аз съм луда. Господи! Какво се случи? Дали това, което чувствам е нормално? Та аз плача за себе си, не за починалите. Не, със сигурност не е..."
- Сиси, хайде маме ще закъснееш за училище! - гласът, долитащ от коридора я върна в реалността.
За момент се поколеба, но после любопитството надделя.
Журналистът съобщаваше по същия цветущ начин, че седем от убитите са били персонал в ресторанта, а останалите петнайсет -гости. Все новобогаташи. Следваха имената им с кратка биография срещу всяко.
- Проклети продажни ченгета. - Ядно смачка вестника и го изхвърли през прозореца. - Вие сте и крадците, и убийците в тая дър-
158
ОПАСЕН ЖИВОТ
жава. Неофициален източник - изсъска иронично. - Правилно не е бил официален, бил е в униформа.
Ядът й даде сили. Излезе в коридора да изпрати семейството си. В момента, в който остана сама се мобилизира. Грабна телефона и набра номера на Младен. Докато слушаше сигнала в слушалката, се зачуди, защо всеки път когато решеше да изхвърли Младен от живота си, съдбата я връщаше обратно при него. Изглежда съдбата има по-висш план за тях двамата, но Александра някак си не можеше да се отърве от чувството, че за един от тях краят ще бъде фатален. И подозираше, че това ще бъде тя.
Като никога днес Младен стана рано и отиде на работа. Когато мобилният телефон иззвъня, той вече беше потънал до шия в книжа в жалък опит да сложи ред във фирмата и крещеше ядно на служителите си, а фактът, че телефонът продължаваше настоятелно да звъни го вбеси още повече. Накрая не издържа и се предаде.
- Да! - излая в слушалката той.
- Аз съм! Спиш ли? - не се трогна от тона му Алекс. Дори се зарадва, че е в лошо настроение. Поне нямаше тя да му го развали с новината.
- Не, не! В офиса съм - в мига, в който чу гласа й, тонът му се смекчи. Стана мек и мелодичен. Махна с ръка да изгони народа от кабинета си и се отпусна блажено на стола с котешка усмивка на уста. - Радвам се да те чуя, малката. Липсваше ми. Не можеш да си представиш какъв ад е при мен. Оставих ги сами само за две седмици, а те глупаците са объркали цялата фирма. Представи си само, липсват фактури...
- Не се обаждам, за да си бъбрим за работата ти - прекъсна го тя.
- Знам, малката. Трябва да поговорим за снощи. Мислех да ти звънна по-късно, но за моя радост ти ме изпревари - замълча за миг. Една тежка въздишка напусна гърдите му. - Снощи и двамата попрекалихме. Няма нищо страшно. На всички двойки се случва. Просто скандал между влюбени. Радвам се, че си достатъчно зряла, въпреки младостта си и го съзнаваш. Това само показва, че изборът ми е бил правилен. Притежавам не само красива, но и умна жена.
Докато го слушаше, на Александра й идеше да му разбие мутрата. Потисна яда си и с въздишка го попита:
- Чете ли вестници днес?
- Не. Нали ти казах, че съм затънал в работа. Защо? Нещо интересно ли...
- Вземи си „24 часа", прочети го и ми звънни - и тя тръшна слушалката.
Младен остана озадъчен от резкия й тон и неочакваното прекъсване на връзката, но това не можеше да развали настроението му. Нямаше сила на земята, която да е в състояние да го направи. Та тя му се беше обадила. ПЪРВА. Остави телефона и се запъти към личната си баня с песен на уста.
- Тя ме обича. Тя ме желае. Не би могло да е другояче, братле. Та аз съм господин, просто неустоим. Няма жена на тази земя, устояла на мойта красота.
Изми лицето и зъбите си. Погледна се в огледалото и се зачуди дали да не се обръсне, но веднага отхвърли идеята. Това щеше да го забави, а той имаше намерение да купи закуска и вестник и да й го занесе да го прочетат заедно. А и вчерашната брада му придаваше чар и отвличаше вниманието от сенките под очите му. Пък и лекото драскане на брадата по копринено меката й кожа ще допринесе за нови непознати за малката усещания. Беше сигурен, че ще й хареса. Той все още не й е показал всичко в любовта и реши от днес сериозно да се заеме с обучението й. От тези мисли панталонът му отесня. Побърза да си сложи парфюм и хвърли последен поглед на огледалото. Приличаше на пират с тъмната си коса, пригладена назад, наболата брада и светещите от страст кехлибарени очи. Небрежно разкопчаната риза падаше свободно над тесните джинси и подчертаваше широките му рамена и изпъкналите мускули. Одобри това, което видя и тръгна, без дори да се замисля за неотложната работа в офиса. Предвкусвайки, че тази закуска ще бъде с райбер.