Александра не можеше да си намери място от напрежение. Чакането я разяждаше отвътре. Реши да разтреби къщата, за да върви времето по-бързо, но минутите пак й се струваха векове. Улови се, че непрекъснато се върти около телефона и се разстрои още повече. А и тази тишина заплашваше да я оглуши... сякаш животът бе спрял. Влезе в собствената си стая. Там пък цъкането на часовника я подлудяваше. Избра си музика и пусна стария касетофон.
Лиричният глас на Марая Кери тъкмо я поуспокои, когато звънецът на вратата я стресна.
Погледна през шпионката и не можа да повярва на окото си. Погледна с лявото и пак видя същото. Развълнува се толкова много, та чак ръцете й затрепериха, докато отваряше вратата. Не го очакваше. Господи, защо този мъж й въздействаше толкова силно?
Тясното коридорче съвсем се смали от внушителната фигура на Младен. Той внесе със себе си свежия дъх на зима и онзи смущаващ мъжки аромат, от който коленете на Александра омекваха и й отне не само пространството, но и въздуха. Опита се да не го гледа, но не се стърпя. Както винаги се получаваше в негово присъствие, и сега волята й се изпари. Бе хубав, по-хубав от всякога. Прииска й се да я докосне.
- Здравей! Отново. Реших, че можем да закусим заедно, докато чета вестника и ето ме тук - огледа се и съблече коженото си яке. -Сама ли си?
- Да. Дай ми чантите и заповядай в кухнята. Трябва да поговорим.
Но вместо това, той пусна чантите на земята и желанието й се сбъдна. Сграбчи я грубо, опря гърбът й на стената и я целуна. Езикът му проникна в устата й твърд и влажен и тя се предаде.
Целуваха се диво. Страстта нарастваше с всяка секунда. Устните му се плъзнаха по шията й влажни и жадни, оставяйки мокри следи по пътя си. Тялото му, огромно и твърдо пулсираше срещу нейното. Тя отмаля, главата й се замая. Усети се мека и гореща. Цялото й същество пламтеше от копнеж. Захапа я нежно, а после езикът му арогантно се пъхна в ухото й. Хапеше, смучеше и ближеше, сякаш е гладен, а тя беше най-вкусното ястие и животът му зависеше от това.
И двамата се бореха за въздух. Ръцете му бяха навсякъде по тялото й. И тя се извиваше под ласките му, влажна и мека. Александра побърза да се отърве от долнището на анцуга си и разкопча припряно ципа на джинсите му. Той на свой ред опита да й помогне с колана, но ръцете и на двамата трепереха от бързане. Младен изръмжа ядно и когато най-накрая успяха да се отърват от дрехите, Младен я повдигна на ръце и проникна в нея. Дъхът им секна. И двамата замряха. Всеки, наслаждаващ се на удоволствието от другия. Несмеещи да помръднат. И тъкмо когато тя реши, че няма да издържи, той се отдръпна и проникна рязко отново в нея. И отново, и отново. Рязко, диво, силно. От тласъците тялото й подскачаше нагоре. Изпълваше я цялата. Твърд, горещ. До край. И всеки път, когато си помислеше, че не може повече да издържи на напора му, той я целуваше. Хапеше устните й и езикът му проникваше в устата, подканяйки нейния за чувствен танц и тя отново се разтваряше за него.
Когато светът започна да се върти нормално, тя се осъзна легнала на пода в коридора върху Младен със смъкнати гащи, но и двамата с горнища. Нейното раздърпано и скъсано, а той със скъсани копчета на ризата. Смътно си спомняше какво се случи, но се чувстваше добре и само това имаше значение сега. Надигна се на лакът и го погледна. За миг реши, че той спи. Изглеждаше красив. Чертите на лицето му се бяха смекчили. Дишаше равномерно, а косата му беше сплъстена и мокра около слепоочията. Заприлича й на герой от екшън филм. Много красив и сексапилен екшън герой. Зачуди се дали да го целуне по устните или по изпъкналата туптяща вена на врата издаваща живот, когато той плъзна длан по дупето й и разнесе нежно с пръсти влагата от вагината й към дупето. Пръстите му нежно масажираха ануса й с кръгови движения и тя моментално реагира. Гърдите й натежаха и зърната й се втвърдиха. Цялата й кожа настръхна. В следващия миг се засрами и усети лицето си пламтящо от срам, но Младен прокара свободната си длан от ханша й по кръста и гърба. И огънят от лицето се премести върху тялото й. За първи път изпита странна слабост започваща от основата на кръста и разливаща се по целия й гръбначен стълб. Усещането бе толкова силно и въздействащо, че Александра потрепери и се стегна и чак сега осъзна, че той все още е в нея. Нямаше как да контролира вибрациите и импулсите си. Масажираше го с всеки трепет на тялото си и го усещаше все по-твърд и голям.