- Обичам те, малката! - отвори тежки клепачи Младен и я погледна право в очите в мига, в който пръстът му се плъзна в дупето й.
Александра ахна от изненада и странното непознато, но приятно усещане, което безсрамното му действие й донесе. Но нямаше време за мислене и анализиране. Той се раздвижи под нея и я целуна, преди още да е успяла да си затвори устата.
162
ОПАСЕН ЖИВОТ
Вторият път се любиха бавно и чувствено. Ръцете му бяха навсякъде нежни, изучаващи, а устните му ги следваха горещи, изгарящи я. Той бе навсякъде. Под нея, върху нея, от страни. Накрая се оказаха в седнала стойка. Краката й намериха опора в стената зад гърба му и изведнъж осъзнала собствената си чувственост. Тя се остави емоцията да я води. Намери собствения си ритъм, а той я следваше неотлепящ устни от пламтящата й кожа.
Оргазмът дойде силен, вълнуващ, разтърсващ. И Александра отново се отпусна в прегръдките му, изтощена и задоволена и треперещите му ръце я приласкаха отново.
Все още тръпнеща от преживяното, Александра подаде на Младен чаша горещо кафе. Знаеше какво предстои и какво трябва да му съобщи, но от десет минути си намираше извинение и се суетеше около масата и закуската, за да не засяга основната тема. Стопли в микровълновата кифличките. Смени салфетките. Тези просто не отиваха на покривката. Два пъти претопля кафето. Тя ясно съзнаваше сериозността на положението, но искаше поне още минута да го погледа щастлив. След душа, който си взеха двамата, се чувстваше одухотворена и преизпълнена с мисли и мечти за светлото им общо бъдеще.
Очите му блестяха, взираха се в нея с такава любов. Усмивката не слизаше от устните му и сърцето й се свиваше всеки път, когато го погледнеше и въпреки това беше щастлива. Чувстваше някаква лекота в душата си. Бе щастлива. Ах, това нереално чувство, че всичко е наред, че тя държи съдбата в ръцете си и само да поиска, ще бъде щастлива до края на живота си. Че тя стои до мъжа на мечтите си. И той, Младен е точно това, от което тя има нужда. Какъвто тя го сънуваше. И най-накрая тя е такава, каквато винаги е искала да бъде. Щастлива. Без тежест от нещастното си детство. Без срам от глада и нищетата. Сега се чувстваше щастлива и бъдещето й се струваше розово. И защо да е другояче? Та тя бе млада, красива и умна. Или поне всички така твърдяха. А най-важното бе, че мъжът, когото обича, най-прекрасният мъж в целият свят е до нея и се кълне, че я обича. Какво по-хубаво от това? Животът й занапред може да бъде такъв, какъвто тя си поиска.
Действителността я зашлеви през лицето с един единствен звук. Телефонът на Младен. Той вдигна, още след първото позвъняване и едновременно с бавно гаснещата му усмивка, угасна и митът за щастие. Тя се върна към жестокото настояще, приковала очи в устните на Младен. Глуха и същевременно разбираща всяка дума излязла от тях. В гърдите й натежа болезнена топка и стомахът й се сви. Той говореше с дознателя по техния случай. Младен затвори и я придърпа в скута си.
- Беше дознателят по нашия случай, малката. Иска да се срещнем. Имало някакви снимки - въпреки, че се стараеше гласът му да звучи ведро, Александра ясно долови нотките на напрегнато безпокойство.
„Нашият случай, нашият случай, нашият случай." Ушите й писнаха. Чу се някак отдалече да му отговаря:
- Знам. Затова ти се обадих. Виж вестника на четвърта страница.
Младен спокойно прочете статията, без да я пусне от скута си. Затвори вестника с въздишка и опита да се пошегува. Тя седеше, като мумия в ръцете му и той ясно долавяше напрежението й.
- Предпочитах да мисля, че ми се обади, защото ме обичаш. Но понеже ти никога не си го твърдяла, а тъкмо напротив, съм благодарен и на вестника. След време ще разказвам на децата ни, че благодарение на вестник „24 часа" те са се появили на този свят.
Александра скри лице на гърдите му.
- Какво ще правим? Службите всеки момент ще ни погнат.
- Не и ако използваме най-ефикасното средство в такива случаи.
- И какво е то?
- Парите.
Гушна я нежно и я целуна дълго. Това малко я поуспокои.
- Какво мислиш да правиш?
- Като начало, след час ще се срещна с дознателя. Той е добро момче. От онзи тип хора, които вече не се срещат. Миналата седмица се видяхме и поговорихме за кратко. И така: Плана е да чуя какво има да ми казва той, а после ще му предложа да купя снимките. И, разбира се, малко информация. Искам да знам кой е кучият син, който снася на пресата.
- А ако той нищо не продава? Тогава какво ще правим?
164
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Не се тревожи. Ако се случи, тогава ще му мислим. Запомни едно нещо от мен, малката. На този свят всеки нещо продава. Един съзнателно. Друг - не. Общото при всички е търсенето на изгодна сделка. И винаги е от личен интерес, за собствена изгода.