165
IX.
В центъра на града, в сладкарницата на хотел „София", Гошо Гъбата закусваше със своя стар познайник от опозицията - много-уважаемият господин Груев, гуру в областта на българската история и преподавател по политология в Софийския университет, когото гласяха за министър на външните работи или най-малко за зам.-министър при следващото правителство.
Вратовръзката го стягаше от досада, докато кимаше разсеяно на събеседника си, без да го чува. При други обстоятелства Гошо би избрал да закуси в дома си, в компанията на собственото си величие, но изборите чукаха на вратата и той държеше да е в добри отношения със силните на утрешния ден. Там са големите пари. Разбира се, той плащаше закуската и това още повече вгорчаваше и без друго прекалено силното кафе, което поднасяха тук.
Груев тъкмо му разясняваше достойнствата на проектозакона, който ще гласуват днес (нещо за запазване на археологическите ценности на България) - пълна глупост, когато прелисти вестника и попадна на четвърта страница. Първоначалното му задоволство бързо се стопи, когато прочете имената на жертвите.
- Добре ли си, приятелю? - загриженият глас достигна със закъснение до мозъка му.
-А! Какво?
- Не изглеждаш добре. - Груев се взираше напрегнато в него из-зад дебелите стъкла на очилата и очите му изглеждаха още по-неестествено големи, което допълнително подсилваше ефекта на втренчването.
- А! Не, добре съм! - зърна невярващия поглед на приятеля си и избърса капчиците пот от голото си теме. - Сигурно е кръвното. Тия дни прекалих със свинското. Малко чист въздух ще ми се отрази добре - още не изрекъл думите, той изхвръкна от заведението, оставяйки бъдещия министър озадачен да подбутва очилата си върху големия си нос.
Чистият въздух наистина му се отрази добре. Дишането му се нормализира, но пък сега бе кълбо от нерви. Беше прецакан със сто хиляди. Копелето Младен имаше голям късмет. И сега какво ще стане? Дали ще му върнат парите. По дяволите! Трябва да ги върнат.
166
ОПАСЕН ЖИВОТ
Та те не са изпълнили поръчката. Ако не го направят, ще им покажа аз кой е Гошо Гъбата. Има много като тях, които само чакат някоя голяма сделка. Знам аз как стават тези неща. А последните дни бяха толкова хубави. Дори престана да се дразни, когато някой зевзек го подкачи за свитата мадама. Какво се оказа накрая? Че през цялото време той, Гошо Гъбата, е живял в заблуждение. Сто хиляди. На вятъра. Вече виждаше как Александра го моли за прошка. Пада на колене и дебелата му пишка изпълва устата й. Сочните й устни се движат, малкото й езиче шари палаво по кура му в знак на разкаяние и безрезервно подчинение. Той стои изправен пред нея. Горд, потънал в размисли може ли да й прости. Тези мисли не му даваха мира.
Докато крачеше към автомобила си, набра номера на Командира. Добре, че помнеше числа. Видеше ли цифри, умът му се превръщаше в фотоапарат и запаметяваше информацията во веки веков.
Пъхна под езика си един валидол, докато чакаше сигнала. Операторът го отхвърли с обяснението, че абонатът не отговаря.
Седна в колата и го набра отново. Неуспешно. Сега вече целият се тресеше от нерви и колебания.
Дали не е сгрешил номера. Не бе сигурен, че е този. Или Командира е изхвърлил сим картата след получаване на цялата сума. Да, възможно е. Поне той би направил така. Сто хиляди. Прецакан е. И копелето Младен сега сигурно си седи на топло, прегърнал прасков-ката му и му се подиграва.
След два часа мъки успя. Гласът му трепереше по-скоро от студ отколкото от ярост. Познатият глас го зарадва.
-Ало, позззнай кой е? - месестите му бузи потрепереха, докато изричаше думите.
- Кой се обажда? - отвърна на въпроса с въпрос стегнат мъжки глас, показващ по несъмнен начин, че солидният му собственик не обича игричките.
- Този, на когото дължиш сто хилядарки - изпусна си нервите Гъбата.
- Не дължа нищо на никого. Объркали сте номера. Връзката прекъсна. На Гъбата му се зави свят. Набра отново
номера.
- Виж какво. Трябва да си изчистим сметките. Допуснал си грешка.
- Нищо не съм допускал. Грешката си е твоя - отвърна му непоклатимо спокойният глас на Командира в ужасен резонанс с неговият собствен глас.
- Ще съжаляваш. Кълна се. Ще си отмъстя - изпищя във фалцет Гъбата в глухата слушалка.
Пак набра номера, но телефона беше изключен.
- Ще ти отмъстя. Мамка ти. Ще те науча аз тебе с кого можеш да се ебаваш и с кого не - юмруците му яростно се забиваха в таблото на чисто новото волво. А главата му се удряше във волана и при всеки удар мощният звук на клаксона огласяше площад „Народно събрание". При поредния изблик, го сепнаха смаяните очи на приближаващият униформен полицай.