Кафявите очи на майка му, така подобни на неговите блеснаха доволно. Тя игнорира последните му думи. Познаваше сина си. Той бе точно нейно копие. Много влюбчив и пресметлив, Младен умееше да извлича полза за себе си и от най-невъзможната ситуация и да оцелява при всякакви условия - качества, които беше наследил от нея. Знаеше, че когато се запознае на бала с някое красиво богато момиче от висшето общество, алчността ще надделее и от високо-парните му приказки, че никога няма да се ожени не ще остане и спомен.
- Ти си добро момче, синко. Знаех си, че ще ме послушаш. Този път съм доволна от посещението ти. Впрочем - каза тя, отправяйки му невинен поглед - смени ли последната си любовница? Тази манекенка не е за теб. Носи й се лоша слава.
Младен се изсмя: Доволна и още как. Даде й две хиляди повече от обикновено.
- Никога не спираш да ме учудваш, майко. От къде получаваш информация? Вече не се виждам с Наталия, нито пък съм намерил някоя, с която да я заменя.
- И недей - посъветва го майка му. - Имам добро предчувствие за довечера. Ще останеш ли за обяд или бързаш?
- Не, няма да оставам. Щом ще ходя на бала, ще ми трябва подкрепление.
- Да не би да говориш за онези твои псевдоприятелчета? Зарежи ги бе, маме, те само те използват. Време е вече да разпуснете тая вашта банда на „Софийските тежкари". София е едно голямо село. Омръзна ми да слушам за подвизите на сина си. Нека хората си чешат езиците с нещо друго. Ето онзи ден ви бяха изтипосали във вестник „Нощен труд" в компанията на някакви певици.
Младен излезе от дома на майка си след десет минути. Качи се в чисто новия си сребрист Мерцедес С500, стария го беше оставил в една автокъща да се продава. Въпреки че го бяха измили перфектно и не бяха останали петна по тапицерията, той не можеше да се отърве от чувството, че в колата още се носи тежката метална миризма на кръв. Затова реши да се отърве от него. Той подкара към „Ред"-бара в-центъра на София. Ники и Пламен още не знаеха, че тази вечер ще ходят на бал.
II.
Придружен от двамата си приятели, Младен се смеси с тълпата поканени на Виенския бал и усети неизразим ужас и погнуса, когато видя изобилието от млади жени, хванали под ръка дебели, плешиви мъже на средна възраст, някои от които и той лично познаваше, бяха съпрузи, за други беше чувал, а и бе явно, че са любовници. Общото при всички двойки беше разликата във възрастта между знатните господа и техните дами, която според Младен беше минимум двайсет години. Изглежда сред българските мъже върлуваше една и съща болест ПЕДОФИЛИЯ. Гостите бяха облечени по последна мода, в скъпи тоалети на световно известни дизайнери: Валентино, фере, Галиано, Армани и други. Той самия носеше костюм на Верса-че. Разбира се, имаше и изцепки, но те бяха малко и предимно при депутатите.
В България имаше традиция. На всяко обществено събитие организирано от висшето общество да има малко кич. Ей така, против уроки. И затова канеха по някой и друг политик.
- Не знам защо те оставих да ме убедиш да дойда - оплака се Ники на Младен. - Погледни какво внимание привлякохме. В тази зала има повече незадоволени жени, умиращи да се омъжат за млади и красиви богаташи, отколкото някога съм виждал.
- Аз не се притеснявам - проточи Пламен, - за щастие, никоя млада каракуда няма да иска да се омъжи за прост управител на фирма. Банковата ми сметка не е достатъчно голяма, за да ми гарантира вниманието, каквото привличате вие двамата.
Ники избухна в неподправен смях:
- Оплакваш ли се, Черен? На теб парите никога няма да ти стигат. Колкото и да ти дава Младен. И не се тревожи толкова много. Всички знаят, че тримата сме непоправими женкари. Никоя дама не би рискувала с нас. Няма да се изненадам, ако се озовем право в ада, щом гушнем букета.
- Ами нека - отговори Младен. - Ще ида да поздравя организатора, а после ще се напия, както аз си знам.
- Ей, онзи там не е ли шефът на „Уърълд холдинг"? - запита Пламен.
Младен изпусна измъчена въздишка:
- Да, той е. Извинете ме, господа, природата ме зове.
- Ето на, идва насам с втората си жена и дъщеря си - предупреди ги Пламен, преди Младен да беше имал време да избяга. - Двете дами май са на една възраст. И ви гледат с онзи поглед. - изсмя се Пламен. - Е, време е да тръгвам. Ще ви чакам на масата.
- Страхливец, изсъска подире му Младен, докато Пламен се измъкваше, оставяйки го заедно с Ники да се изправят лице в лице с крупния бизнесмен, развратната му съпруга и готовата за женене дъщеря.
- Добър вечер! - поздрави ги г-н Петров с огромно удоволствие в гласа. - Пламен ли видях да тича към масите?
- Да, той беше - отвърна Младен. - Не се чувства добре и отиде да седне.