170
ОПАСЕН ЖИВОТ
бъда задължен до края на живота си - когато приключи, малкият се задъхваше. От километри личеше, че му е за първи път и че е репетирал вкъщи.
- А ти колко искаш?
- Нищо. Сумата и без друго е прекалено висока. Настроението на Младен се приповдигна още повече. Не се
бе излъгал. Хлапакът наистина принадлежеше към един изчезващ вид. А цената, която искаше за снимките и филма беше направо нищожна. Хлапето рискуваше не само работата, но и свободата си. Ако го надушеха, ще лежи много дълго време на топло. А той определено имаше какво да губи за разлика от криминалиста. Целият живот бе пред него. И Младен подозираше, че той дори още си няма гадже.
- Съгласен съм, приятелю. Кажи кога и къде да стане размяната. Сам разбираш, че не нося у себе си толкова пари.
- Снимките и лентите ще ги получиш още сега, а парите ще ми ги дадеш тази седмица, когато на теб ти е удобно - бръкна под платненото си зимно яке и извади голям кафяв плик. Пъхна го в ръцете на Младен, сякаш държеше отровна змия и нямаше търпение да се отърве от нея.
Младен се озъби. Очите му заплашваха да изскочат от орбитите си. Май бе прибързал с преценката си за Матеев. Момчето си бе изгубило ума.
- Каза ленти. Не знаех, че са две.
- Не са. Другата лента са кадри, заснети от криминалистите ни. Реших, че могат да ти бъдат от полза, както и няколко рапорта от разследването до сега. Информацията не е кой знае каква, но се надявам да ти е от полза. С тази основа е по вероятно ти да разкриеш истината и да въздадеш справедливост за приятелите си, отколкото ние. И понеже съзнавам, че сумата е висока, поемам ангажимент да те осведомявам за развитието на разследването.
Младен прибра бързо плика под марковото си кожено яке. Да не би на младежа да му дойде ум в главата и да си го вземе.
- Кажи ми нещо? Защо повериха такъв голям случай на теб? Не, не бързай да се обиждаш. Имам предвид младостта, некомпетентността ти. Откакто се запознахме, дори за миг не съм се усъмнил в професионализма ти.
- Баща ми, мир на праха му, беше голяма клечка в МВР. Все още има останали хора на ключови места, които го харесват и които му имат зъб. Не знам кои точно ми го натресоха - добрите или лошите.
- Е, както се казва, приятелю: Всяко зло за добро! - въздъхна Младен и потупа окуражаващо Матеев по рамото. - Ще тръгвам! Има още няколко неща, които трябва да свърша тази вечер. Благодаря ти! - подаде му ръка Младен.
Момчето я пое и разтърси здраво. -Азти благодаря!
- Ще се видим пак до края на седмицата - кимна за довиждане и побърза да напусне дупката Младен.
Свежият въздух навън му се стори като божия благословия. Не излъга дознателя. Мислеше да мине през детективската агенция, а после да вземе Александра със себе си у дома. Имаше нужда от нея. От сродна душа. От близостта на някого, на когото наистина му пукаше за него. Напоследък чувстваше нервите си разклатени. Не беше на себе си. Сънуваше кошмари. Мисълта му бягаше. А и този страх, че ще я загуби. Чувстваше се по-сигурен, когато е близо до нея. Думите й, че покушението може да е насочено срещу тях двамата и Гошо Гъбата може да е поръчител не излизаха от главата му. Бяха се загнездили дълбоко в съзнанието му и не спираха да го човъркат. Добре, че има хора като Матеев, които му връщат вярата в доброто и му дават сили да продължи, иначе съвсем щеше да изпер-ка. Помисли още малко за възможността Гъбата да стои зад всичко, но отново бързо отхвърли идеята. И пак доводите бяха същите като и предишните пъти.
- Няма начин, това меко лайно да стои зад всичко.
Погледна часовника си. Беше късно и реши да звънне на Александра да я предупреди да не си ляга. Влезе в колата и набра номера. Вдигна майка й.
- Добър вечер, лельо Тоше. Събудих ли ви?
- Здравей, Младенчо! Не си. Още не сме си легнали. Как си ти? Скоро не си ми идвал на гости.