- Добре съм! Благодаря! Тази седмица съм затрупан с работа във фирмата, но обещавам след няколко дни да мина да ви видя. Как са Меги и Бебчо? Слушат ли те?
172
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Ами слушат... Господ им е дал уши, но те не ги използват по предназначение. Сутринта Сиси ми каза, че сте се скарали сериозно. За това ли се обаждаш?
- Не, лельо Тоше. Вярно е, че се скарахме, но не беше сериозно. Александра просто обича да се налага. За това се сдърпахме. Днес обаче се чухме и изгладихме нещата - не му беше неприятно, че му се налага да обяснява. Харесваше тази жена. Само че се почувства гузен от лъжата. Изпоти се около врата. Докато говореше имаше усещането, че омърсява нещо чисто. Като да лъжеш в църква.
- Вярно е, момчето ми. Радвам се, че сте се сдобрили. Сега ще я извикам. Обади ми се, когато решиш да дойдеш. Ще ти направя домашна баница и кекс с шоколадови парченца.
- В такъв случай утре съм при теб на вечеря. Обожавам твоята баница. Много ме глезиш. Ще свикна и след време няма да можеш да се отървеш от мен.
- Няма да ми дотегнеш Младенчо. Аз съм щастлива, когато децата ми са край мен. Щом се обичате със Сиси, и ти си ми дете - разтопи се гласът й от задоволство. - Ще те чакам утре вечер - остави слушалката и Младен я чу как вика дъщеря си.
За миг му се прииска тя наистина да му е майка. Тази жена е за него олицетворение на перфектната майка. Красива и чиста. Мила, добра, загрижена, винаги готова да се пожертва за децата си. И нежна. И умна. И забавна. Така си представяше майка си, когато живееше на село при баба, докато не я срещна в действителност. Александра е щастливка.
- Ало! - прекъсна размислите му Александра.
- Здравей! Какво правиш? - гласът й моментално предизвика усмивка на лицето му, въпреки че звучеше напрегнато. Младен знаеше, какво я тревожи.
- Пиша доклад по литература. Утре трябва да го предам. А ти? Какво стана с онези неща?
- У мен са. Вече няма за какво да се...
- Толкова бързо - изписка от радост тя. - Ти си невероятен. Обичам те - усети се какво каза и млъкна.
Сърцето на Младен пропусна един удар и запрепуска диво в гърдите му. При тези думи главата му се изпразни и се почувства като влюбен ученик.
- Радвам се, че мислиш така. По-късно ще мина да те взема да го отпразнуваме.
Александра се разочарова от отговора му и се почувства като глупачка.
- Не може. Казах ти вече. Утре трябва да отида на училище.
- Няма проблем. Вземи си нещата. Утре сутринта ще те закарам.
- Глупости. И двамата знаем, че ако дойда с теб, няма да можем да станем в шест часа сутринта за училище - заинати се тя.
- Разбира се, че ще станем. Обещавам да съм добро момче и да те сложа в леглото рано - примоли се Младен с най-миловидния глас, на който бе способен.
- Не. А и има нещо, което искам да обсъдим. Днес нямахме време. - заекна тя. - Но за мен наистина е важно.
- Досещам се за какво. И затова не бива да се тревожиш вече. Реших да не взимам повече боклуци. Моля те, малката. Ела с мен. Имам нужда от теб.
- Не мога. Утре ще се чуем - затвори слушалката, преди желанието в нея да надделее и да се съгласи с него.
Младен остана с глухата слушалка в ръка. Почувства се зарязан. Самотен. Сам в тъмната студена кола. Набра номера на детектива, който се оказа, че спи. Нареди му грубо след двайсет минути да бъде в кантората. Гласът му така режеше, че на сащисания човечец не му оставаше нищо друго, освен да се съгласи.
Когато Младен пристигна, детективът вече го чакаше с горещ чай и скъп коняк. Не си размениха реплики. Детективът беше старо ченге и прецени, че е по-добре да остави клиента си сам да реши кога да говори. Това не намали яда на Младен, но все пак прие с охота ароматната напитка. След десетина минути алкохолът подейства и Младен, удобно отпуснат на единственото диванче мина на въпроса:
- Какво открихте? - този път гласът му звучеше нормално, делово. Събеседникът му се размърда неудобно на стола. Беше добре
запазен, сериозен шейсетгодишен мъж. От пръв поглед си личеше, че е врял и кипял в горещата помия на службите години наред и още го бива. Обикновено осанката му вдъхваше респект, но тази вечер дали от късния час или от нещо друго приличаше на жалък старец.
- Не много - подръпна нервно бието на зелената си плетена жилетка и отдолу се показа яката на пижамата му. - Разбрахме, че
174
ОПАСЕН ЖИВОТ
само три групи на тази дата са били в състояние да го извършат. Много ни помогна сложната организация на покушението и големият брой участници. Малко са хората в България, способни на такива подвизи. И най-вече обучени за това.
Младен го изгледа изпод вежди. Ако погледът можеше да убива, сега старчето щеше да е мъртво.