- Моля да ме извините - смути се от гафа детектива. - Не се изразих правилно. Не съобразих...
Младен махна с ръка да го подкани да спре бръщолевенето и да премине към същественото.
- Исках да кажа, че само две групи в България поемат такива големи поръчки. Едните са военни, другите спецчасти. Горе-долу от около пет години действат и двете. С негласното разрешение на Държавна сигурност, разбира се. И това е единият проблем. Длъжен съм да ви предупредя, че ако продължим разследването, и двамата ще нагазим в дълбокото - погледна въпросително Младен. Не смееше да си признае, че самият той използва едната група, но след като Младен отново махна с ръка, продължи с въздишка. - Ако се окаже, че групата, извършила покушението е необходима за защитата на националната ни сигурност разследването ще се окаже безполезно. Единственото, което ще постигнем е да застрашим животът Ви - не се отказваше детективът.
- Продължавайте.
- Господин Николов, нали разбирате, че атентатът може да е насочен срещу друг и ровенето в тази работа си е направо самоубийство. От една страна аз ви разбирам, но от друга... Колкото и богат човек да сте, уверявам Ви, че сте безсилен срещу държавния апарат.
- Господин Станков, нали разбирате, че ако имате намерение да се откажете от случая, самоубиецът сте вие.
Детективът преглътна трудно. Погледът на Младен не оставаше съмнение, че ще изпълни заканата. През годините се бе научил да разпознава убийците. А Младен е такъв. От онзи тип, които започваха от деца. Манол беше сигурен.
- Не се отказвам от поръчката. Вие сте много щедър клиент и аз просто се почувствах длъжен да ви предупредя за евентуалния развой на нещата. Така... - понамести няколко книжа на бюрото си, които нямаха нужда и продължи. - Другият проблем е, че по това време в България са били и сърби. Ударна група на Земунтския клан. Срещу тях също сме безсилни.
- Оставете ме сам да преценя възможностите си. От вас искам само информация - скастри го Младен. - И не бяха сърби. Говореха български по-добре от нас двамата.
- Много странно. Сигурен ли сте?
Младен си спомни един от помощниците в кухнята, който си мъмреше под носа благодарствени хвалебствия към Бог за това, че бандитите искали да влязат в кухнята да ги наранят, но страшният глас ги е спрял.
- Защо да е странно?
- При такива акции не се говори.
За миг Младен се зачуди дали не се заблуждава, но инстинктът му подсказваше, че е на прав път.
- Сигурен съм - обяви той на глас.
- Е, в такъв случай може и да имаме късмет. Има едно момче, сираче. Преди години го взех под крилото си. Глупаво, но какво да се прави и то за единия хляб се бори. Той ще ни помогне. Подготвям го да наследи бизнеса. Аз нямам деца. Като син ми е. Вярно неблаго-дарен син, но това е животът - като видя смаяният поглед на Младен се спря и отново стана делови. - До края на седмицата ще ви дам резултат.
Младен имаше намерение да му остави материалите от дознателя, но се разколеба. Дали от притеснение или от старческо слабоумие (той не беше сигурен от какво), но детективът започна да дрънка прекалено много глупости. Сериозно се замисли дали да не наеме друг. Засега реши утре да направи копия на докладите от полицията и да му ги даде. Ако и при следващата им среща старчокът продължи да се държи неадекватно, тогава щеше да му мисли.
Александра не се изненада, като видя Младен да я чака след часовете. Предвиждаше го и се подготви. Меги все повтаряше, че мъжът обича с очите, а жената - с ушите. И тя реши, че щом съдбата я свързва с Младен, тя е длъжна да направи най-доброто за себе си. Да извлече максимална полза от нежеланата ситуация. А след вчерашния ден си даде сметка, че не може да продължава да се самозалъгва. Истината е, че тя е безнадеждно влюбена в
176
ОПАСЕН ЖИВОТ
неспособен да обича човек. Мъж, който й предлага само страст и неизвестно, опасно бъдеще. Ако изобщо имат бъдеще. Тя не се заблуждаваше. Младен й каза, че я обича, само за да я върне обратно в живота си. Бе свикнал последната дума да е неговата, а и я предупреди, че тя ще бъде до него, докато той реши.
Две бяха ползите за нея от връзката й с Младен - едната наложена от сърцето, другата - от разума. Най-лошото в тази ситуация е, че провали ли се първата, отпада и втората. За това пристъпи към първо действие. С външността си се надяваше не само да засили страстта на Младен, но и да я задържи максимално дълго. Или поне докато се разреши загадката с атентата. От това зависеше животът й. Защото, ако целта са били двамата с Младен... Врагът е Гошо Гъбата. Без Младен за съюзник тя е загубена. От първостепенна важност е Младен да продължи да я желае до изясняване на въпроса. Благородството липсваше в характера на Младен и при евентуално охладняване на отношенията им той нямаше да изпълни дълга си и да я защити. Въпреки че заслугата за омразата на Гъбата беше изцяло негова.