Втората стъпка бе подобряване на уменията в леглото. Затова снощи се насили да гледа секс цял час. Стори й се пошло и противно, а и не научи кой знае какво. Съсредоточи се във френската любов. Отнякъде беше чула, че мъжете много я харесват. Изключи телевизора чак когато се убеди, че тя ще се справи повече от блестящо още от първия път.
Третата стъпка е овладяване на изкуството на флирта до съвършенство. Тук удари на камък. Нямаше ясна концепция. Допусна, че трябва да има някаква литература, но и представа си нямаше как да си я набави. Затова реши като начало да се осланя на женския си инстинкт.
Сутринта грижливо подбра тоалета, прическата и грима, като внимаваше да не прекалява. След два часа къртовски труд пред огледалото не беше сигурна в резултата. Реши да рискува и тръгна за училище. Все пак каузата си заслужаваше. През целия път се притесняваше как ще реагират съучениците й и учителите. Досега винаги е ходила неглиже. Просто се измиваше и сресваше. До преди месец. Преди да срещне Младен, всичките й дрехи бяха стари и размъкнати. Тя подържи да ги носи на училище и след като започна да пазарува от маркови магазини. И сега се потеше неистово, а това не беше добре. Всичките й страхове обаче се стопиха, когато пристъпи прага на класната стая. Оказа се заобиколена от приятели. Комплиментите заваляха. Прочете одобрението в очите им. Вярно, видя и злоба, и завист, но те бяха пренебрежими.
Сега за нея обаче настъпи часът на истината. Видя Младен и сърцето й заблъска в гърдите. Това, което не знаеше бе, че видът й накара коленете му да омекнат и качи сърцето му в гърлото.
Младен намери опора в колата. Знаеше, че Александра е красива, но днес изглеждаше различна. Към него вървеше елегантна, сексапилна млада дама и му се усмихваше съблазнително. С мъка отмести поглед от двата черни магнита под изящно извитите дълги мигли, само за да се втренчи в усмивката й. Устните й, пухкави и сочни изглеждаха още по-примамливи със сладко розовото червило. Чистата матова кожа бе поруменяла от студа й придаваше палав, земен вид, който отлично се съчетаваше с дяволчетата в очите й. Небрежно развяващото се черно вталено палто даваше възможност на страничния наблюдател, а те бяха около двайсетина не по-малко възхитени от него, да се наслади на скъп сив гащеризон, който обгръщаше тялото й като втора кожа. Дълъг цип се плъзгаше по торса й и спираше под два горди хълма след които бе невъзможно да продължи по-нагоре. Гърдите й, покрити от бебешко розовата блуза и едва задържани от фината материя на гащеризона се поклащаха пълни и тежки. Оттук виждаше, че тя не носи сутиен. Той почти ги усети в ръцете си и панталонът му моментално отесня.
- Здравей! Не те очаквах. Има ли някакъв повод да си тук? -поздрави го ведро тя. Гласът й достигна до ушите му някак отдалече. Младен се беше втренчил в съвършено белите й зъбки, палавото езиче и съблазнителните устни.
- Приличаш на кукла барби, малката.
- Благодаря! - изсмя му се Александра. Искрено се забавляваше от объркването му. - Защо си дошъл? - Зениците му бяха толкова големи, та Алекс се изплаши да не припадне.
- Ами, да... Аз. Майка ми ни покани на обяд - отвори вратата на колата той. Изчака я да седне и се намести до нея, като внимаваше да не я докосва. Ако беше старата Александра, щеше да
178
ОПАСЕН ЖИВОТ
й каже, че майка му се е обадила за парите, но сега не посмя да каже истината. Сам не знаеше защо. Просто усещаше, че тя излъчва нещо различно. - Косата ти е права! - ахна той.
- Да, харесва ли ти?
- Ами, аз харесвам къдриците ти, но и така си много хубава. Изглеждаш различна.
- Благодаря! - извърна се към него и се облегна на рамото му. Дъхът й опари врата му. - Тук ли ще седим?
Младен настръхна:
- Карай към майка, Веско - нареди на шофьора. Александра се размърда и бедрото й се отърка в крака на
Младен.
- Помогни ми да си сваля палтото. Тук е много горещо. Горещо ли? На Младен му се струваше, че ври в казана на
дявола. Сексуалното напрежение между двамата беше толкова осезаемо, че можеше да се реже с нож.
Колата поднесе и прозвучаха множество клаксони. Младен с мъка отдели очи от бюста на малката. Парфюмът й го опияняваше и откри, че причината за шума е тяхната кола.
- По дяволите, Веско! Гледай си пътя. Да ни убиеш ли искаш? Не ти плащам да зяпаш мадамите ми.
Тя се усмихна криво на последните му думи.
- Сори, шефе! - извини се посвоему Веско.